Но Рейн гледаше жена си. Очите й бяха затворени и на фона на предишните мъки, тя изглеждаше толкова неподвижна, че въпреки учестеното й дишане, Рейн за миг си помисли, че последната контрация я е убила. Акушерката трябваше да вика името му на няколко пъти преди той да обърне вцепенен поглед към дъщеря си.
Тя беше морава и сбръчкана и невероятно мъничка. Акушерката отряза и завърза пъпната връв и после положи бебето в ръцете му. Той го държеше, сякаш то бе крехка пеперуда, а той огромен гигант, който можеше да я премачка с тромавите си пръсти. Обич — чиста, свята и всепоглъщаща — изпълни сърцето му.
Той се обърна, положи бебето на гърдите на жена си и я целуна по сухите и разтреперани устни.
— Имаме дъщеря, мъничката ми.
— О, Рейн, толкова съжалявам. Не можах да изпълня Дълга си.
Сълзи изпълниха очите й и се търколиха по бледите й страни. Тя, която не бе проронила нито сълза по време на родилните мъки, сега плачеше, защото мислеше, че го е разочаровала, и той почти се разплака с нея, макар и не заради същото.
— Недей. Тя е толкова красива — прошепна той и дори не се опита да скрие учудването си. — Тя е най-красивото нещо, което някога съм виждал.
Нечия ръка докосна рамото му.
— Хайде, милорд. Детето трябва да се изкъпе. Едит ще бди над жена ви.
Рейн се въртеше около акушерката, която изми детето и го намаза със сол. Тя потопи мъничките му краченца в студена вода, за да е калено, допря златна монета до бузките му да стане богато и втри мед в езичето и венците му, за да се храни добре. После го пови в мека вълна и отново го положи в тръпнещите ръце на баща му.
Ариана бе положена вече в леглото. Тя го гледаше с уморени, светнали очи, когато той седна до нея. Той разгърна пухкавите пелени, двамата погледнаха прекрасното лице на дъщеря си и от очите на Ариана бликна онази всепоглъщаща обич, която и той бе познал.
Рейн се наведе, целуна усмихнатите устни на жената, която го бе дарила с този вълшебен подарък, и каза:
— Мила… Благодаря ти!
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Щом не плачеш за меееееен, как да мисля за теееееб…
Пеейки през смях Талезин нахлу в стаята, окичен с панделки и цветя като панаирджийска люлка. От врата му висяха чифт медени звънчета, които подрънкваха весело, а самият той размахваше една овчарска гега като капелмайстор.
Момчето се приближи с танцова стъпка до леглото, където лежеше Ариана, наведе се над нея, пусна върху главата й венец от рози и се изсмя в лицето й. Около него се разнасяше резлива миризма на младо вино.
— Ти си пиян! — възкликна Ариана и махна розовите листенца от лицето си.
— Не, не-е-е, милейди. Пийнах само едно-две, кълна се в честта на майка си — заяви той с ръка на сърцето и взе, че се разхълца.
— В честта на майка ти ли? Съмнявам се, че изобщо познаваш клетата женица.
Талезин отново се разсмя. После пое дълбоко въздух, пъхна тръстиковата свирка в устата си и наду, танцувайки така бясно, че звънчетата на врата му се раздрънкаха като цяла камбанария.
— Талезин! — изрева Рейн и прекрачи прага с малък бял вързоп в ръце. — Ако не престанеш да ни проглушаваш ушите с този шум, кълна се в Господа, че ще наредя да ти наместят главата на дръвника.
Свирката спря и звънчетата постепенно замлъкнаха. Бебето в ръцете на Рейн завърши рева си с гукане.
Талезин за миг се притесни, но после лицето му светна.
— В Рудлан няма дръвник.
Рейн оголи зъби в зловеща усмивка.
— Ще накарам дърводелеца да направи.
Ариана се усмихна като видя мъжа си да се приближава. Изглеждаше поразително красив в новата си туника и мантията от смарагден сатен. Не го беше виждала толкова щастлив и така й се искаше да нацелува усмихнатата му уста, докато започне да се моли за милост.
Тя отвори ръце и той подаде детето. При вида на обточената със сатен шапчица, Ариана усети, че сърцето й подскочи от щастие. Тя целуна нежно мъничкото розово челце, като внимаваше да не докосва лъскавото петно, оставено от елея, с който бяха помазали дъщеря й. Направи й някаква муцунка и се разсмя, защото малката сякаш й отвърна със същото.
— Не сме говорили нищо за името й.
— Ами ти спеше — отвърна Рейн и приседна на леглото до нея. — Исках да те изчакаме, но епископът нямаше търпение.
Децата винаги се кръщаваха колкото е възможно по-бързо, защото много от тях умираха едва часове след раждането и никой не смееше да рискува отрочето му да си отиде от този свят некръстено. Граф Хю и съпругата му бяха изявили желание да станат кръстници, а Рейн, който знаеше, че Ариана смята дъщерята на манифактуриста за своя много добра приятелка, я помоли тя да бъде втората кръстница.