Така или иначе Ариана нямаше да бъде допусната до светото кръщене, защото и тя самата не бе приела правата вяра. След седмица тя щеше да облече дрехите, с които се бе венчала, и щеше да пристъпи в църквата със свещ в ръка, за да получи опрощение от Господа и да стане Негово чедо, но дотогава се смяташе за нечиста и не можеше да участва в религиозни церемонии, да готви и да се докосва светена вода.
— Реших да я нарека Неста — каза Рейн. — Винаги съм харесвал това име.
Ариана го погледна изненадана.
— Но това е уелско име.
— Знам.
— Неста… — Тя имаше розова кожа, сърцевидно личице и беше наследила косата на баща си — черна като грях. — Според мен й отива. Да, виж, усмихва се. Значи й харесва.
Талезин се мотаеше около леглото и клатеше глава като побъркано пиле.
— Бебетата не се усмихват. Само така ви се струва.
— Ти пък какво разбираш от бебета, освен че знаеш да ги правиш?
Топъл и дълбок смях изпълни стаята. Графът на Честър стоеше на прага с лъчезарна усмивка, придружен от жена си и Кристина, дъщерята на манифактуриста.
— Дойдохме да поздравим Ариана, най-прелестната от всички майки — обяви той. — Може ли да влезем?
В съзнанието на Ариана изведнъж изникна спомена за онзи мъж, облечен в сребърна броня, който изникна от гъстата гора, с лък и стрела в ръце. Тя седеше вперила вцепенен поглед в брата на съпруга си и не можеше да каже нито дума, докато накрая тишината стана очевидна.
Кристина влезе, приближи се до Ариана и я целуна по бузата.
— О, милейди, тя е най-красивото бебе, което съм виждала. За мен е чест, че пожелахте да й стана кръстница. Можете да бъдете сигурна, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да бдя над добруването й — каза Кристина и шепнешком добави: — Кайлид ви праща сърдечни поздрави.
Ариана стисна ръката й в отговор.
Изведнъж Неста отвори уста и ревна, стискайки така силно мъничките си очички, че те заприличаха на прорези.
— Не може пак да е гладна — промърмори Ариана.
— Да, голяма лакомница е — каза Рейн и погледна пищящото бебе с бащина гордост. — А пък има дробове… като на стъклар.
Ариана развърза нощницата и с известно самодоволтво обхвана зърното на гърдата си и го пъхна в устичката на бебето. Макар че повечето жени с нейното положение имаха дойки, тя бе решила сама да кърми детето си. Може би беше прекалено високомерно, дори греховно, но във вените на Неста течеше кръвта на кимрийските войни и Ариана не искаше да я размива с чуждо мляко.
Стаята утихна и тя осъзна, че всички я гледаха. Страните й порозовяха от свян и тя вдигна поглед и срещна чифт лавандуловосини очи. Те бяха най-красивите, които Ариана някога бе виждала, и принадлежаха на жената, която съпругът й някога бе обичал.
Лейди Сибил се приближи с елегантна стъпка до леглото и Ариана долови скъпия аромат на мускус. Графинята беше стройна като фиданка и изглеждаше прекрасно в бледорозовата си рокля, обшита с камъни мъниста. В гъстите й сребристоруси плитки имаше златни нишки. Лицето й бе толкова бяло, че сигурно всяка вечер си слагаше маска от мачкани бобени зърна.
„А аз съм дебела и пъпчива“, помисли си Ариана, „и мириша на мляко като стара крава“.
Ала докато Сибил гледаше как суче бебето, очите й се изпълниха в такъв болезнен копнеж, че Ариана веднагг осъзна, че не трябва да й завижда за красотата. Спомни си какво приказваха хората за Сибил: как била женена вече шест години, но не можела да зачене и как това било наказанието й, загдето продължавала да обича друг, а не мъжа си.
Рейн започна да глади сбърченото челце на Неста с опакото на пръста си. Сибил се вгледа в наведения му профил и чувствата й прозряха през очите й като слънце; през тънък воал.
Неспособна да понесе гледката, Ариана извърна глава и попадна на Хю, който се бе втренчил в жена си. По лицето му пробяга някакво тъмно чувство, но той бързо го скри зад иронична усмивка.
„Дали знае, че жена му обича брат му?“, помисли си Ариана. „Естествено, че знае. Цяла Англия знае.“
Такива неща бяха в състояние да засегнат честта на всеки мъж. Те със сигурност можеха да го доведат до решението да простреля собствения си брат.
Ала едва ли се е случило точно както го видях, разсъждаваше Ариана. Рейн никога не би посрещнал в крепостта си човек, който се е опитал да го убие, какво остава да го покани за кръстник на първото му отроче.
Не, че не беше практика брат да посяга на брата си. В Уелс, където земите не се наследяваха от първородния син, а се разпределяха измежду всички, често се случваше братя да се ослепяват, кастрират, убиват един други, само и само да се увеличи наследството. Самият Оуейн постоянно се тормозеше, че след като умре, синовете му ще се избият помежду си.