Неста реши, че се е нахранила, пусна зърното и шумно се оригна.
— Взела е хубостта на майка си, но има маниерите на баща си — засмя се Хю. — Жалко, че е момиче. Няма да те наследи, а като се стигне до сватба, ще трябва да се изръсите за солидна зестра. Особено като се има предвид, че е дъщеря на копеле.
— Недейте да забравяте, уважаеми графе — изчурулика Ариана с най-медения си глас, — че тя е и внучка на принц. Освен това аз все още съм млада и твърде плодовита, така че без съмнение ще даря съпруга си и със синове.
Талезин се изкикоти, а Сибил стана бледа като платно. Рейн направи знак на Ариана, но тя не му обърна внимание. Макар да знаеше, че мъжът й не се притеснява от това, че първото им дете се бе случило момиче, тя не можеше да седи и да слуша как Хю го оскърбява.
Лек ветрец подухна от отворения прозорец и довя аромата на море и прясно разорана земя. Денят беше прекрасен. Ден, създаден за любов и себеотдаване. Ариана погледна изящния профил на съпруга си и душата й се изпьлни с любов, от която почти я болеше.
Господи, толкова й се искаше да се отпусне в прегръд-итему и да му каже, че животът й вече бе свързан с неговия така здраво и сложно, както стоманените плетеници на ризницата му. Ала нещо я възпираше. Може би това, че той все още не й бе признал чувствата си. Не че се съмняваше в любовта му. Беше я усетила в милувките му, в гласа, с който я успокояваше, когато се роди Неста, в начина, по който я бе целунал и може би самите думи не бяха необходими.
Но тя искаше да ги чуе.
— Видя ли какво й подариха Хю и Сибил? — попита Рейн и й показа сребърна чаша за причастие, инкрустирана със скъпоценности.
— Прекрасна е — отвърна Ариана, макар подаръкът да й изглеждаше твърде пищен.
Вече се бе здрачило и двамата седяха сами в стаята си. След всичките дни и нощи без него, на Ариана й се струваше странно, че го вижда пред себе си. Чувстваше се неловко, не знаеше какво да каже, следеше всеки негов жест, всяка дума. Раздялата бе дълга и сега те отново бяха двама непознати.
Той се приближи до люлката, погледна дъщеря си, която мрънкаше неспокойно, и тихо запя. Когато разбра, че Ариана го гледа, песента му заглъхна и той почти се изчерви.
— Акушерката каза, че като я люшкаме, заспива по-лесно.
Рейн приемаше бащинството толкова насериозно, сякаш бе първият човешки индивид, създал потомство.
— Спри да глезиш дъщеря си и ела за малко да целунеш майка й.
Той седна на леглото до нея и я прегърна. Устните му бяха влажни, топли и меки и отначало се оставиха тя да ги води, ала само след миг страстно се впиха в нейните И я зацелуваха. Когато се отделиха, тя почти бе останала без въздух.
— Трябва да си почиваш — каза й той и понечи да се изправи, но тя го спря.
— Легни до мен. Искам да знам, че си тук, когато заспя.
Той не отвърна, но тя усети, че по тялото му премина тръпка. А когато ръката й се мушна под ризата му и докосна голата му плът, мускулите на корема му се свиха в спазъм. Тя запълзя надолу, промуши ръката си под колана, докосвайки косъмчетата в слабините му и членът му се наля с кръв.
Дланта, която галеше косите й, се сви, като почти й причиняваше болка. Той понечи да се отмести, но после се отказа.
— Ариана, недей… Господи, ако не престанеш ще излея семето си в ръката ти. Отдавна не сме били заедно.
— Брат ми Синан казва, че ръката е по-безопасна от която и да е уличница. Поне болести не може да ти донесе.
Той понечи да се разсмее, но дъхът му секна. Ръката й се спускаше все по-надолу и вече галеше вътрешната страна на бедрата му.
— Да не би да ми предлагаш някой „французки номер“, жено?
Тя му отвърна с лека усмивка. Искаше да му доставя удоволствие дълго, затова отмести ръката си обратно до гърдите му. Миризмата му, тръпчива и мъжествена, сякаш проникваше през кожата й. Гръдният му кош се надигаше под напора на учестеното му дишане, сърцето му биеше в дланта й. Тя прокара ръка по стегната му плът и напипа коричката на прясна рана. Беше дълга и се спускаше по диагонал на гърдите му. Сякаш бе оставена от нож, връх на сабя или…
Стрела.
— Значи все пак е стрелял по теб?! — подскочи Ариана. — Брат ти се е опитал да те убие и ти го покани за кръстник на нашата Неста. Как можа?
Той я гледаше с ледени очи, а гърдите му все по-често се надигаха.
— Хю не е искал да ме убие. Никога не е бил добър стрелец. Аз съм виновен, че се наведох късно. Това е просто игра, която…
Той млъкна внезапно и я погледна изкъсо. Очите му станаха бледосиви, като зимно небе.
— Ти откъде знаеш, че тая рана ми е от Хю?
— Талезин…
Той я стрелна с очи и поклати бавно глава.