— Толкова ви завиждам за бебето — възкликна Сибил, опитвайки се да заплете нишка на приятелство между себе си и тази сдържана девойка, която бе станала съпруга на Рейн.
Тя усещаше желязната сърцевина на Ариана Гвинедска. Девойката бе твърда и издръжлива като рудата, която се добиваше в черните хълмове на родината й и притежаваше сила, която винаги бе липсвала на Сибил.
„Може би ако бях по-упорита“, помисли си тя, „щях да удържа на обещанието си и да дочакам Рейн“.
— Опитах всичко за да зачена — продължи Сибил, колкото да запълни тишината. — Като се започне с окачването на имел над леглото и се свърши с отварите от анасон и вино. Толкова молитви съм отправила към Света Маргарита, че горката женица сигурно вече я болят ушите, ако светиите изобщо имат уши.
Тя спря глупавото си дърдорене и изведнъж се почувства премазана от онази стара и позната болка. Господи, толкова искаше да има дете! Заради какъв грях бе обречена на празнота? За това, че не бе обичала Рейн достатъчно или пък защото го обичаше прекалено много? Ако го бе дочакала… Каква ли щеше да бъде съдбата й?
За нейна изненада Арианахвана ръката й и в зелените й очи личеше истинско съчувствие. Ала думите й бяха тежки:
— Още сте млада.
Сибил изпита мигновена ярост. Двадесет и седем години съвсем не бяха малко.
Сякаш за да подчертае собствената си младост, Ариана въздъхна по детски и размаха ръце пред лицето си.
— Боже мили! Винаги ли е толкова горещо в Англия?
Въпреки затворените капаци и дебелината на каменните стени, в стаята пак бе твърде топло. Сибил тъкмо щеше да каже нещо за времето, когато Рейн, който допреди малко се бе разхождал с брат си из двора, изведнъж се появи в рамката на вратата. Очите му веднага потърсиха Ариана, а тя самата още не го бе забелязала и както си стоеше насред стаята, свали бонето си и разтърси глава. Косите й се посипаха по гърба като водопад от есенни листа — червеникави, златисти и кафяви. Тя прокара ръка по гърдите си с несъзнателен, но възбуждащ жест и приглади дрехата си. Рейн следеше движенията на жена си и Сибил забеляза как лицето му се изпъва по скулите, а очите му потъмняват. Ала когато Ариана вдигна глава, той погледна встрани.
Отначало Ариана просто стоеше и гледаше мъжа си, а напрежението, което се надигаше помежду им, се усети дори във въздуха — тежко и потискащо като жегата.
— Ще отида да видя как е Неста — каза накрая тя и излезе от стаята, без да го погледне повече.
— Страхувам се, че не ме харесва — пророни Сибил.
— Тя не харесва никой норманец. Можеш ли да я виниш?
Сибил се почувства отблъсната от твърдата нотка в гласа му. Не бе очаквала от него така да подскочи в защита на жена си.
Рейн разтвори капаците на прозореца и хвърли поглед на запад към земите си. Сиво-сините хълмове на Рудлан се виждаха от тази страна на замъка и тя именно затова го бе настанила в тази стая.
— Намираш ли Честър променен от последния път, когато дойде? — попита Сибил и се приближи до него, така че да вижда лицето му.
— Не, не особено — отвърна той, но скулите му почти незабележимо потрепнаха.
Последния път той бе дошъл в деня на сватбата им с Хю. Бе влязъл в залата посред тържеството, бе прекосил цялата й дължина и бе спрял пред Сибил да я погледне. Тя бе седяла като вкаменена на стола си, а гърдите й едва не се пръснаха от страх, радост и отчаяние. Никога нямаше да забрави очите му. В този миг в тях не се четеше нищо. Нито болка, нито гняв, дори не съжаление.
Той се извърна рязко от прозореца и закрачи из стаята. Поспря се за миг да си поиграе с халката, поставена до леглото за сокол, какъвто той нямаше. Дресировката на соколи бе благородническо занимание. В неговото детство за такива неща никога не бе имало място.
Двама слуги внесоха в стаята вана, пълна с топла, ароматна вода. Според обичая домакинята трябваше да помага на гостите да се изкъпят при пристигането и Сибил се почувства малко уплашена. Чудеше се дали ще успее да го докосне без да се хвърли в прегръдките му, без той да разбере колко силно е желанието й да бъде с него.
Той обаче не показа ни най-малко притеснение нито при вида на ваната, нито при мисълта, че Сибил ще го къпе.
Беше го събличала и преди, макар и не по такива невинни поводи, и споменът за онези времена накара ръцете й да треперят, когато измъкна ботушите му и му помогна да свали туниката си. Усещаше, че лицето й пламва и не можеше да го гледа повече. Когато остана съвсем гол, той пристъпи с естествена грациозност към ваната и влезе в топлата вода.
Тя взе една кърпа и започна да трие гърба му. Отзад той не можеше да я вижда и тя можеше изцяло да се отдаде на удоволствието да гледа тялото му. Веднага забеляза промените. Сега плътта му бе по мъжки стегната и силна. Белезите също бяха типично мъжки. Погледна изящната линия на врата му, уязвим въпреки цялата му сила на боец, и във въображението си го целуна точно там. После остави кърпата и с насапунисани ръце разтри раменете му, изваяните в битките гърди и гладките плочки на стомаха му. Въпреки неудобството, което изпитваше, тя не можа да се сдържи и погледна дали се бе възбудил от докосването й. Не беше.