Обърна се и затича нагоре по стръмните стъпала на замъка. Чувстваше се като подгонено животно, което търси убежище. Можеше да го намери единствено в стаята си. Там той нямаше да я последва. Пантофките й се подхлъзваха по емайлираните плочи на пода. Полата й се оплиташе в краката и й пречеше. Тя се препъна и падна на колене, одирайки дланите си в каменните стъпала към втория етаж.
— Ариана! — викна отново той.
Тя погледна през рамо и се изправи на крака. Дъхът й дереше гърлото. Ръцете й пареха.
Той вече бе съвсем близо. Шпорите му драскаха по каменния под и хвърляха искри. Фигурата му си играеше със снопа светлина от прозорците — ту го скриваше, ту пропускаше, и все повече се приближаваше.
В следващия миг вече бе при нея. Дръпна я рязко и прикова тялото й до стената.
— Дяволите да те вземат!
Дишаше тежко. Очите му хвърляха искри, по-ярки от тези, които излизаха от шпорите му, когато крачеше из залата.
— Не бягай от мен, когато те викам!
— Защо просто не ми подсвирнеш, както правиш с хрьтките си? Няма смисъл да хабиш дъха си.
Той се приближи до нея и дъхът му погали устните й. Тя можеше да види всеки детайл от лицето му — наболата брада, бръчиците в ъгъла на устата му, очите му, пеиелявосиви и все по-тъмни, като облаци пред дъжд.
— Ако искаш да се караме, с удоволствие ще ти се подчиня — изръмжа гърлено той.
Едната половина на Ариана съзнаваше, че никога няма да го върне в леглото си, ако продължава да се държи така глупаво, но другата не можеше да се пребори с гнева, който замъгляваше съзнанието й.
— Остави ме! — отсече тя и го блъсна грубо. Главата му се отметна назад, но ръцете му останаха приковани за стената. Той огледа тялото й по цялата му дължина и на лицето му се изписа видимо удоволствие. Роклята й имаше двоен колан от златиста коприна, който обвиваше талията и ханша й и завършваше отпред във формата на триъгълник. До този момент Ариана не бе забелязвала, че този вид дреха така силно подчертава мястото, където бедрата й се разделят. Сега усещаше погледа му там и това я караше да кипи.
Той вдигна глава. Очите му пламтяха от страст.
— Няма да падна гол на колене пред теб, Ариана.
— Не съм те молила да го правиш.
Той се наведе и я целуна. Устните му бяха горещи и жадни, а бе минало толкова време, през което тя не бе усещала вкуса им, че сега й се струваше, че никога няма да може да им се насити.
Ръката му легна на гърдите й и тя изведнъж осъзна колко болезнено натежали са те. Той развърза връзките на ризата й и пъхна длан под фината материя. Зърната й бяха станали толкова чувствителни от кърменето, че тя почти простена, когато пръстите му едва-едва ги докоснаха.
Над главите им се разнесе пронизителният писък на дете.
— Дъщеря ми е гладна — каза той без да отделя устни от нейните.
Но… не я пусна. Погледна голата й гръд и пръстите му, толкова мургави на фона на бледата й кожа, обхванаха зърното й и го притиснаха, докато на върха му се нояви капка мляко.
От гърлото й се изтръгна стон.
Той улови капката върху палеца си и бавно, без да откъсва поглед от очите й, я поднесе към отворените си устни. Езикът му изскочи бързо и за нула време я облиза. Ариана простена името му.
— Милейди?
Едит стоеше на стълбите с пищящ вързоп в ръце. Бузите й бяха поруменели, но на лицето й се четеше неодобрение.
— Извинете ме, милейди. Но Неста… Гладна е.
Рейн проследи кестенявата коса на жена си, която се люлееше на гърба й и галеше хълбоците й, докато стройната й фигура се качваше по стълбите.
Беше сигурен, че ако зарови лице в тази коса, ще усети аромата на лимони. Той можеше да я последва в стаята, можеше да я гледа как кърми Неста и да си представя, че усеща зърното й в устата си, че долавя вкуса на тялото й. Господи, това тяло! После, когато детето им заспеше, той можеше да я положи в леглото, да я съблече бавно и да докосне с устните си всяка част на прелестното й тяло. Можеше да зарови лице между бедрата й и да остане там, докато тя потрепери цялата. Сетне можеше да се гмурне дълбоко в нея, докато му се стори, че умира.
Самата мисъл за всичко това така го възбуждаше, че той се притисна до стената и затвори очи.
Желаеше я.
Но не можеше да понесе мисълта, че тя го бе съзряла във виденията си — уплашен, сам и уязвим. Това бе прекалена интимност. По-близка и от сливането на две тела. Или може би толкова близка, колкото щеше да бъде сексът с нея, ако си позволеше да го направи. Съзнаваше, че не може да я отбягва вечно. Такава воля не бе по силите на никой мъж.
Но щеше да пристъпи към нея едва когато усетеше, че е готов. Едва когато бъдеше сигурен, че след това няма да се чувства обладан и духом, телом, изцяло и завинаги.