Ариана долепи гръб до каменната стена и преглътна страха, който се надигаше в гърлото й. На това разстояние усещаше дори миризмата му — на сладко вино, пот и мускус. Около очите му се спускаха едва забележими бръчки, а под скулите кожата му изглеждаше бледа и отпусната.
Ариана погледна към вратата, но той препречваше пътя дотам. Премести се леко наляво и като видя, че гой не реагира, отново се плъзна по стената. Да можеше за миг да отвлече вниманието му…
— Не бива да правите това, щом сте женен — каза тя. — Би било смъртен грях.
В очите му заиграха подигравателни пламъчета.
— Да, но да грешиш е толкова приятно.
Той вдигна ръка, Ариана се смрази при мисълта, че ще я докосне, но той откопча отрупаната със скъпоценни камъни брошка, която придържаше мантията му, свали тежката копринена дреха от гърба си и й подаде брошката.
— Винаги плащам на жените предварително. От опит знам, че това ги прави по-щедри.
Ариана се задави от гняв, който надделя дори над парализиращия я страх.
— Свиня! По-скоро бих умряла! — викна тя и отблъсна ръката му.
Погледът му се отмести да проследи брошката, която се търкулна в прахта и Ариана веднага се втурна към вратата.
Той сграбчи края на наметалото й, дръпна я силно и я прикова с цялото си тяло към стената. Дъхът му сякаш обгаряше лицето й.
— Май ти харесва да се правиш на девица, а? — каза той и я целуна грубо.
Тя се опита да извърне глава, но той хвана лицето й с две ръце и не й позволи да мръдне. Езикът му се провря между устните й и тя усети, че й се повдига. Изви се назад, а той се изсмя в лицето й и бутна крак между бедрата й. Ариана усети твърдия му член до тялото си и я обзе неописуем ужас. Започна да се бори, но колкото повече се съпротивляваше, той толкова по-силно се притискаше към нея и блъскаше златния купел, който висеше на кръста й.
— Какво, по дяволите, е това?
Той хвана купела и го запрати с трясък към стената, но с това движение даде на Ариана малкото свобода, от която бе имала нужда. Деветимата й братя я бяха научили на всичките мръсни номера в боя и тя отлично знаеше как да забие коляно в слабините му.
Ударът го повали на колене, Ариана хукна към вратата, но ръката му я сграбчи за глезена и тя падна на пода. Главата й се удари в металния обръч на една от бъчвите и слепоочията й изтръпнаха от болка.
За миг двамата лежаха на пода един до друг — той дишаше тежко, а тя се бореше да не загуби съзнание. Опита се да освободи крака си, но от това хватката му ставаше още по-здрава. Пред очите й заиграха тъмни петна. Тя разтърси глава да ги пропъди, но те ставаха все повече и повече и вече почти премрежваха погледа й. Наблизо лежеше каменната мелница. Ариана протегна ръка и почти я достигна…
Рамката на вратата пред нея изведнъж запулсира в ярка светлина. От пода се надигна ефирна мъгла, която бавно изпълваше стаята.
— Не! — простена Ариана и силно разтърси глава, дано прогони облакът, който се виеше пред очите й.
Господи, не можеше да й се яви видение точно сега! Та тук дори нямаше вода!
Но сияйната мъгла остана и някъде дълбоко в нея, като призрак над море от светлина, започна да се оформя блед силует. Около главата му искряха бляскави лъчи, като ореолите на светците в параклиса.
Норманският благородник не виждаше призрака пред вратата. Той вече се беше изправил на колене и ръката му пълзеше като змия по крака й. В гърдите на Ариана се надигна истеричен смях. Естествено, че не го виждаше. Това бе едно от нейните видения, нейните сънища посред бял ден. Тя положи неистови усилия да протегне ръка поне още сантиметър напред и накрая се добра до мелницата…
Мъглата се превърна във вихър, помътня и доби цвета на кръв, ала морето от светлина около призрака засия и стана още по-ослепително. Той вдигна ръка и… насочи показалец право към мъжа до нея.
Светлината пулсираше, трептеше и ставаше все по-силна. Толкова силна, че почти изгаряше зениците й и сега тя виждаше единствено ослепителна белота. Усети ръката на норманеца да притиска гърдите й и с последните останки от съзнание се прицели с мелницата към мястото, където предполагаше, че трябва да е главата.
Мелницата се заби в нещо меко и тя го чу да ругае.
— Ще си платиш за това, кучко!
Мощни ръце разкъсаха дрехите й и оголиха гърдите й. Светлината трептеше, искреше и тя вече виждаше човека от видението толкова ясно, сякаш наистина бе там. От насочения му показалец бликна синкав пламък, през стаята пробяга огнен стълб и като светкавица удари норманския благородник.
Миг преди мрака да я погълне, Ариана сякаш дочу писъците му.