Ала нито Рудлан, нито земята, нито трудолюбивият й народ бяха причината за безмерното щастие на Рейн. Радваха го Ариана и детето им. Нуждаеше се от тях повече отколкото от въздуха, който дишаше.
Когато реколтата беше прибрана в хамбарите, Рейн реши да отпразнува успешната жътва със състезание за пажовете и оръженосците, в което младежите трябваше да демонстрират ездитно изкуство и сръчност с копието, присъщи на рицари.
Отначало младите бойци сами устройваха представлението, но не след дълго хората на Рейн надигнаха врява да видят неговите умения.
На арената бяха разположени колове с окачени на тях халки. Целта на упражнението бе рицарят да препусне през полето на неоседлан кон и да събере с копието си колкото е възможно повече халки. За отлично попадение се изискваше ездитно умение, концентрация и сила, които малко мъже можеха да постигнат.
Рейн обаче си бе купил сабя дамаскиня с парите, спечелени от подобни игри по арените на Франция. Той пришпори черния си жребец и препусна в галоп към наредените колове. Беше изнесъл тялото си встрани, краката му здраво стискаха неоседлания гръб на коня, а копието му, леко наведено отпред, чакаше първата халка. При най-малкото отклонение той рискуваше или да забоде върха в земята и да изхвръкне от коня, или да запрати копието далеч над халките и съвсем да се изложи.
Но той се справяше прекрасно. Металното копие събираше халките със звън. Друго не можеше и да се очаква след толкова откраднати часове, прекарани по късна доба на арената в имението на баща му. Часове, които той бе заплатил с безброй побои. В края на арената Рейн дръпна юздите и се обърна към ликуващата публика. На копието му, като гривни, висяха дванадесет халки.
Когато видя Ариана в края на арената, той пришпори коня и препусна в галоп към нея. Вятърът брулеше лицето му и отмяташе косите му назад. Копитата блъскаха по твърдата земя с ритмичен тътен като удари на катапулт. Тя стоеше вдигнала глава и го наблюдаваше.
В последния момент, той обърна коня и рязко спря пред нея. Животното зари с копита във въздуха и Ариана вдигна морскозелените си очи. Те бяха пълни с възбуда.
„Тя ме обича до лудост“, помисли си той и почти се усмихна. Беше негова и дори не се налагаше да използва любовното биле на Талезин, за да я притежава. Ала нито веднъж не му бе казала, че го обича. От страст и жажда за ласки много жени бяха идвали при него, но от Ариана той искаше повече.
Той слезе от коня и го предаде на един от пажовете. Отблизо умората съвсем ясно се виждаше на лицето й. Под очите й тъмнееха дълбоки сенки, кожата й изглеждаше бледа и изнурена. Ариана бе бдяла цяла нощ край леглото на Неста, която от няколко дни кашляше лошо.
Неста… Всеки път когато се сетеше за дъщеря си, Рейн се изпълваше с топло и нежно чувство.
— Как е малката? — попита.
— Заспа — усмихна се мило Ариана. — Дадох й греяно вино със синап и наложих гърдичките й с репей. Я виж — посочи тя към арената. — Рьодри е наред. Как е той всъщност? Ще стане ли добър рицар?
— Има сили. Малко е дързък, но това ще премине с годините. Но без съмнение е наследил храбростта на Гвинедите.
Той видя, че думите му я зарадваха и се усмихна.
Рьодри видя, че го гледат и весело помаха с ръка. После нахлупи шлема си, грабна копието и пришпори коня си към Противника.
Чучелото беше облечено като неверник и на гърдите му зееше широка дупка, която младите рицари трябваше да уцелят. Ако копието им попаднеха където и да било другаде, дървеното чучело щеше да се завърти и да ги повали от коня.
Рьодри метна копието си с всичка сила, но удари лявото рамо на Противника. Момчето се опита да се наведе, но чучелото се завъртя, перна го по гърба и го повали в калта.
Талезин, който седеше на оградата и наблюдаваше, се разсмя и зарита с крака.
— Хе, хе, убит си, гвинедче! Добре те подреди старият неверник Проти. По го бива от тебе.
Рьодри се изправи на лакти и отърси калта от лицето си. Беше така изпоцапан, че приличаше на насмолено плашило.
— Не само си мъртъв, ами и вониш на оборска тор! — закикоти се отново Талезин.
Рьодри нададе гневен вик и се хвърли към оръженосеца.
Момчета се повалиха взаимно на земята и започнаха да се въргалят като кофа по нанадолнище. Талезин се освободи с ритници и се изправи на крака, но Рьодри се оказа по-бърз и заби юмрук в лицето му. Оръженосецът падна с плясък в калта.
Ариана се провикна към двамата нехранимайковци и тръгна да ги усмирява, но Рейн я спря.
— Остави ги да се бият. Време е да си оправят отношенията.