„Поне той не ме смята вече за предател“, помисли си Ариана.
Облаците най-после се изтекоха. Леденият вятър поваляше тревата и обръщаше краищата на мантията й. Надвисналата буря хвърляше тъмни сенки по замръзналата земя. Крясъците на враните дращеха студеното небе. Ариана събра юздите и потегли напред, оставяйки сър Одо да я следва.
Беше вече вечер, когато Ариана потърси съпруга си. Намери го в спалната им. Тъкмо влизаше в една обкована с мед вана и беше застанал с гръб към нея. Парата, която се надигаше от топлата вода, обгръщаше тялото му в ароматна мъгла. Единствената светлина в стаята идваше от мангала и самотната факла на стената, чието бледо, златисто сияние правеше кожата му да изглежда бронзова.
Едит стоеше до ваната и се готвеше да помогне на господаря си да се изкъпе. С леко кимване Ариана отпрати прислужницата, приклекна зад гърба на Рейн и започна да го трие.
Той изпъна рамене и въздъхна. Тя се наведе и бързо го целуна по врата.
— Малко по-надолу, Едит, скъпа… а, точно там.
Ариана го захапа за ухото. Той сграбчи китката й. Дръпна я и тя се стовари с плясък в топлата вода.
— Знаеше, че съм аз.
— Надуших те, женичке.
— Искаш да кажеш, че воня?
— Съвсем не — ухили се той и пусна ръката й.
Тя се изправи и от хладния въздух гърдите й изтръпнаха и се очертаха под мократа коприна. Той ги видя, но очите му останаха студени и твърди като кремъка, чийто цвят носеха. Без да откъсва поглед от тях, тя сануниса ръцете си и започна да разтрива гърдите му.
Плътта му бе топла. Бяла пара с аромат на теменужки се издигаше помежду им и смекчаваше чертите на лицето му. Водата се плискаше извън ваната. Дъжд барабанеше по капаците. Ръцете й ловко разтриха гърдите му, спуснаха се по стегнатия му корем и продължиха надолу, но той ги спря.
— Не ме питаш какво смятам да правя с него — каза й.
— Ще направиш каквото трябва… Ти също не ме питаш какво правех с него.
— Викнал те е, за да му уредиш помилването.
— Той ли ти го каза?
— Да — отвърна той и хвана лицето й в длани. — Аз ти вярвам, Ариана, ти си най-преданият ми васал. Но напоследък си мисля, че направих грешка като те накарах да избираш между мен и кръвните ти роднини. Това е неестествено…
Тя сложи пръст на устните му.
— Аз вече направих своя избор, Рейн. Обичам те повече от всичко и така ще бъде завинаги — отвърна му тя и нежно го целуна.
После отново започна да го къпе, прокарвайки длани по тялото му, и макар че съзнателно избягваше по-чувствителните места, той видимо изтръпваше от допира.
— Ще кача него и момичето на кораб за Ирландия — каза й.
Беше пощадил Кайлид заради нея и това негово решение я караше да го заобича още по-силно. Ариана съзнаваше, че го е направил против здравия си разум — той смяташе, че това ще им докара неприятности в бъдеще и все пак, за да не я нарани, бе готов да поеме този риск.
— Може би един ден ще съжаляваш — каза му тя. — Малко вероятно е Кайлид да остане в Ирландия.
— Да, имаш право. Сигурно ще се върне.
— Ако той наистина се върне, за да въстане срещу теб отново и ако се стигне дотам, че да го качиш на бесилото, аз ще бъда на твоя страна и няма да пророня нито сълза за него.
Той не обели нито дума повече. Беше го казал вече — тя бе неговият най-предан васал.
Ръцете й се спуснаха между краката му.
— Според мен, съпруже, това е едно от слабите ти места.
— Глупости! Нямам слаби места.
Ръката й пропълзя още по-надолу и тя се усмихна.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Пивоварката отпи глътка бира, задържа я за миг в устата си, а после вдигна глава и шумно преглътна. Лицето й доби съсредоточен вид и тълпата затаи дъх.
— Готова е! — обяви най-после пивоварката с тържественост, достойна за епископ.
Тълпата въздъхна облекчено. Някой пъхна препълнена чаша с бира в ръцете на Ариана, тя отпи, обяви, че е вкусно и селяните нададоха весели викове. Рейн също получи бира, но той надигна чашата и я пресуши до дъно под одобрителните възгласи на тълпата. Бирата остави бяла пяна по горната му устна и той лакомо я облиза. Ариана си помисли, че би й се понравило тя да оближе пяната от устата му, но наоколо имаше твърде много хора, пък и мястото бе неподходящо за такива демонстрации.
Те бяха специални гости на ежегодния бирен празник в Рудлан. В избата на църквата бяха складирани бъчви с избрано пиво, което щеше да се продава на мехове заедно със самуни топъл хляб, като всичките приходи щяха да отидат за подпомагане на църквата.