След неочаквано голямата реколта църквата се използуваше за съхранение на част от сламата и въздухът бе така пропит с миризмата на прясно окосена трева, че чак дразнеше обонянието. Късното юнско слънце — златисто като цветовете на прещип — сипеше лъчите си от лазурно небе и Ариана би се чувствала лека и ефирна, ако не й тежеше бременността.
Пивото се лееше, мех след мех. Талезин, преметнал лютня през рамо, набързо сбра неколцина музиканти с дайре, гайда и чифт тимпани, и групата засвири игрива мелодия, която с данданията си наваксваше липсата на стил. Селяните се хванаха за ръце и бързо завиха хорото, пеейки колкото им глас държи, а църковната камбана се включи във врявата с такъв оглушителен звън, че Ариана едва се сдържа да не запуши ушите си. Танцуващите се въртяха все по-бързо и по-бързо, докато накрая фигурите им се сляха като спиците на бясно колело. Ариана неволно започна да тактува с крак.
— Ще ми се да потанцувам, съпруже.
— В никакъв случай.
Тя тупна огромния си корем и каза:
— Гледай, заприличала съм на бъчва. Искам това дете да се роди най-после.
Рейн я погали там, където се бе потупала и отвърна:
— Дъщеря ни ще се роди, когато й дойде времето. Забранявам ти насила да я буташ навън.
— Пак си знаеш своето. Колко пъти трябва да ти казвам, Рейн, че този път ще ти родя син?
Двамата изпиха още по една бира и тръгнаха пеша към замъка.
— Не трябваше да се съгласявам с теб — разсърди се Рейн, когато тя за трети път го накара да спрат да си поеме въздух. Бебето вървеше толкова високо, че притискаше дробовете й.
— Беатрис каза, че разходките ще ускорят раждането — отвърна му тя. — Ти пък какво знаеш, Рейн? Никога не си бил бременен.
— И слава Богу. Когато се върнем у дома, ще се заемем с нещо по-спокойно. Какво ще кажеш за партия шах?
— Шахът е досаден — намръщи се тя.
— Защото винаги те бия.
Ариана посегна към царя, направен от слонова кост, и на лицето й заигра усмивка. С решителен жест тя премести фигурата но дъската и гордо заяви:
— Струва ми се, че си в шах, съпруже.
— Играта още не е свършила, скъпа — процеди през зъби Рейн. — Всъщност дойде точно там, където те искам.
Самодоволната усмивка на Ариана изведнъж се превърна в гримаса. Рейн скочи, разхвърляйки рицари, царе и пешки по пода, и я хвана за раменете.
— Боли ли те нещо?
Ариана пое дълбоко въздух и отвърна:
— Не, не, няма нищо.
— Веднага лягаш в леглото и ако тръгнеш отново да ме убеждаваш в разни глупости, ще те преметна през коляно и здравата ще те натупам.
— Много ми е интересно как ще ме преметнеш през коляно в това състояние. Все едно да обърнеш костенурка но гръб.
Въпреки всичко, тя се остави да я заведе до леглото. Не беше единствената, която с нетърпение очакваше бебето да се появи на бял свят. Той също от седмици чувстваше стомаха си свит на топка и с всеки изминат ден притесненията му растяха.
Ариана заспа и Рейн тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато стражата на входа наду рога да оповести идването на посетител. Рейн отиде да погледне през прозореца и се изненада като видя сама жена да язди през двора, но когато установи, че жената е Сибил, изненадата му прерастна в недоумение.
Той слезе долу и я посрещна още на стълбите. Тя свали качулката на мантията си и го погледна с големите си лавандуловосини очи, под които ясно личеше морава синина с размерите на юмрук.
Рейн я въведе в залата, небрежно преметнал ръка през раменете й, и двамата влязоха в малката стая зад пиедестала. Той застана с лице към нея, вдигна брадичката й и разгледа синината под окото й.
— Хю ли те подреди така?
Откакто бе пристигнала това бяха първите му думи. Тя притвори очи и кимна в отговор.
— Защо?
— Скарахме се. Той… — Сибил сви безпомощно рамене. — Поводът винаги е различен, но причината е все същата — допълни тя, извърна глава и пръстите й стиснаха брошката, която той не си спомняше да й е подарявал. Когато отново го погледна, очите й блестяха от непроляти сълзи, а долната й устна трепереше. — Понякога ми се иска просто да се махна, Рейн. Да избягам и никога да не се върна вече.
Изглеждаше толкова наранена и объркана — като малко момиченце, което току-що е било наказано и не проумява защо. Но Рейн не можеше да направи за нея каквото и да било. Тя бе жена на Хю и той не можеше да бъде съдник между двамата.
Изведнъж раменете й се свиха, тя закри лицето си и проплака:
— Не трябваше да идвам, Рейн. Знам, че не е редно, но…
Той направи грешката да я докосне и тя се хвърли в прегръдките му.