Постепенно блясъкът угасна и момчето разтри скованите си рамене. Поне седмица щяха да го болят, а млекарките и жените в кухнята щяха да се надпреварват да го целуват по синините, та да му мине по-бързо. Той вдигна огненочервената си глава и се разсмя.
Смехът му — богат и дълбок — прокънтя в заспалия замък и отекна през годините.
Беше познала сдържания му гняв, бе почувствала цялата сила на смразяващата му ярост, но за първи път го виждаше така пламнал от яд, така разпален и крещящ. Ако не беше болката, че за втори път го вижда да прегръща тая нещастница Сибил, Ариана сигурно щеше да се разсмее.
Той скочи от коня и тръгна заплашително към нея, пухтящ и огнедишащ като дракона, на който го бяха кръстили.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
Тя вирна глава и го погледна от високо просто защото знаеше, че той го ненавижда, и запита:
— А ти какво правиш тук, Рейн? Не трябваше ли да бъдеш със Сибил? Тя сигурно вече копнее за теб… за прегръдките ти.
Той леко се изчерви, но скулите му се стегнаха и челюстта му изскочи напред.
— Аз ли какво правя? Всеки момент ще родиш, а си тръгнала да обикаляш из поляните като невестулка.
Ариана изведнъж осъзна, че тялото й лепне, а косата й се е сплъстила от пот, но бе прекалено заета да накара мъжа си да се чувства виновен преди да му прости, та да обръща внимание на каквото и да било друго.
— Теб какво те интересува, къде съм и какво правя? Нали обичаш Сибил.
Рейн пусна на воля поредица от псувни, които поразиха дори тренирания слух на Ариана и накрая каза:
— Обичам теб, твърдоглавке такава! Обичам те!
— Сега ли ми го казваш?
— Да, сега — отвърна той малко по-спокойно. — Казвам ти го сега… Обичам те!
— Сега не се брои.
— Какво значи „не се брои“? — развика се отново той. — Защо да не се брои?
— Защото думите не дойдоха от сърцето ти, а аз ти ги сложих в устата.
— Господи Боже!
Той зарови пръсти в косата си, този типично мъжки жест на безсилие пред жена, и отсече:
— Знам, какво искаш. Е, добре — ще го получиш!
Измъкна гневно туниката си през главата и я запрати нанякъде. Ризата му я последва. После се облегна на един от възправилите се камъни, свали единия си ботуш, После другия и започна да смъква панталоните си.
Ариана изведнъж осъзна, че той се съблича. Съблича се съвсем гол.
„Да не би да е рещил, че… Не, разбира се, че не е.“
— Рейн, престани.
И последното парче плат падна от тялото му и той остана напълно гол.
— Какво правиш, Рейн? Той падна на колене пред нея, хвана ръцете й и заговори:
— Искаше да коленича гол пред теб точно както в онази проклета песен. Е, добре — ето ме!
Гласът му бе станал по-мек, а лицето му за първи път изглеждаше толкова човечно. Всичките му чувства бяха изписани на него сега — в извивката на устните, в решителността на скулите, в очите — топли и тъмни като дим.
— Обичам те, Ариана, скъпа моя. Кариад… Любима. Обичам те!
Той стоеше на колене пред нея и й предлагаше любовта си, а тя бе така дълбоко развълнувана от този глупав и романтичен жест, че очите й се напълниха със сълзи. О, Боже, колко го обичаше…
Тя отвори уста да му го каже и извика.
Рейн я сграбчи, докато се свличаше на земята и я положи в тревата.
— Ариана!
— Бебето, Рейн. На път е.
— О, Боже! Божичко… — Той понечи да стане, седна отново до нея, после пак стана и пак седна, объркан и неспособен да мисли. — Добре. Не изпадай в паника. Няма от какво да се плашиш — каза той на ръба на истерията и я потупа по бузата.
После стана най-после окончателно и хукна да търси дрехите си между камъните. Беше толкова смешен, че въпреки жестоките болки, на Ариана й идеше да прихне.
След миг Рейн отново се появи над нея, задъхан, с ръце пълни с дрехи. Полагаше неимоверни усилия да изглежда спокоен, за да не я плаши допълнително, а всъщност се беше сковал от страх. В този момент тя изпитваше такава обич към него, че сърцето й се свиваше.
— Ариана, миличка, ще трябва да те оставя за съвсем мъничко. Ще отида до замъка за каруца.
Държеше се толкова мило, че тя почти се мразеше загдето му причинява това, но…
Поредната болка скова тялото й. Тя се вкопчи в ръката му и едва не го събори върху себе си.
— Рейн! Бебето, Рейн! Излиза!
Той я зяпна недоумяващ, после погледна стегнатия от контракциите корем и проплака:
— Мили Боже, Исусе Христе! О, Ариана, правиш го нарочно.
Започна да вдига полата й, поколеба се за миг, а после решително я заметна до кръста и погледна между краката й.
— Господи!… Главата й се вижда.