Държа я в прегръдките си, докато чифт груби ръце не го изправиха на крака. Отпуснатото тяло на Ариана се строполи на плесенясалата земя и сърцето му закърви отново.
Англичаните го завързаха и завлякоха край реката, където чакаше Хенри с превързана ръка.
— Изправете го! — нареди кралят, когато хората му хвърлиха Черния дракон в калта пред краката му.
Някой сграбчи въжето, което пристягаше китките на Рейн и го вдигна на крака.
— Дайте ми сабята му — изкомандва Хенри. Мъжете послушно се подчиниха. Кралят сграбчи тежката сабя и я заби с ярост в пръстта между краката на Рейн. Острието простена и затрепери, а после замря.
Ала Рейн не виждаше нито сабята, нито своя крал. Погледът му блуждаеше в далечината към жената, която лежеше сама в тревата.
„Ами ако се събуди?“, помисли си. „Ако се събуди още един-единствен път и аз не съм там?“
— Предател! — просъска Хенри и зашлеви Рейн с опакото на здравата си ръка.
Ръката на краля бе обкована в тежка броня и острият метал се впи в бузата на Рейн и я раздра.
Тялото му потрепера от болка, но душата му дори не осъзнаваше какво става. Очите му не се отделяха от безжизненото тяло, което лежеше изоставено в далечината.
— Отсечете шпорите на този нещастен рицар. Той вече няма право да ги носи! — процеди злобно Хенри.
Един от мъжете пристъпи напред и преряза шпорите — символ на рицарството, а заедно с тях и част от петата на Рейн. Рукна кръв, но Рейн не чувстваше нищо. Цялото му същество се бе концентрирало върху тялото на Ариана.
Когато го завлякоха към каруцата, която щеше да го откара към затвора и към смъртта на предател, той свърна глава и за последен път погледна Ариана.
От гората излезе човек, с кон на повод. Слънцето поисветна в рижавата му коса.
„Талезин поне ще я върне у дома“ — помисли си Рейн.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Хамо, ловецът на плъхове, седеше на една изкорубена маса в любимата си кръчма и се наслаждаваше на третата си чаша бира, която засега щеше да му бъде и последна. Обичаше да идва в „Крукед Стаф“. Тук бирата нямаше вкус на пикня, а повечето от курвите все още имаха по някой и друг зъб. Но тази вечер той не се интересуваше нито от бирата, нито от жените.
Цялото му внимание бе насочено към едно момиче, което седеше свито на пейката в ъгъла. Тя държеше чаша бира в ръка, но все още не беше отпила нито глътка. Погледът й не се откъсваше от вратата и всеки път, когато тя се отвореше да пусне вътре лепкавата нощна мъгла, момичето се изправяше, а после разочаровано се връщаше на мястото си.
Хамо от пръв поглед разбра, че тази жена не е уличница — имаше чифт прекрасни очи, мантията й беше от качествена уелска вълна, пък и от вида й се излъчваше някаква осанка. В „Крукед Стаф“ рядко идваха такива хора. Кръчмите към вертепите на Сау-туорк обикновено приютяваха странниците, които пристигаха в Лондон след залез слънце и не успяваха да преминат през градските порти.
Хамо тъкмо взе бирата си и тръгна да се присламчва към девойката да завърже разговор, когато вратата отново се отвори. Девойката пак подскочи на крака… но този път остана права. Хамо се обърна да види кой бе човекът, който предизвика такова облекчение у момичето и с почуда установи, че това е един нищо и никакъв младеж с дълга рижава коса и наперен вид.
Когато новодошлият тръгна към момичето, Хамо пристъпи напред и се изпречи на пътя му.
— Извинете — изчурулика младежът с мелодичния си глас.
Беше хубав като момиче и все още имаше жълто около устата. Но очите му бяха някак странни — в тях грееше светлина, като свещ, която гори през раковина. Слабоватата му бяла ръка хвана дръжката на остра кама, която се бе излъскала от употреба.
Хамо отстъпи встрани. Никоя жена не заслужаваше да го изкормят заради нея.
Талезин се отпусна на пейката до Ариана и духна немирен кичур от лицето си.
— Това място е страхотна дупка — констатира той след като огледа разкривените пейки и масите, отрупани с калайджии, копачи и боклуджии, които съставляваха клиентелата на „Крукед Стаф“.
Наоколо вонеше на мазен дим, мокра вълна и пот.
— Не са те закачали, нали? Тоя там?
— Просто зяпаше.
Ариана вдигна нащърбената глинена чаша и намръщено отпи от горчивата напитка. Обърканата шумотевица, която цареше наоколо, изведнъж прерасна във врява — мъжете, които играеха някаква игра край една маса, гръмко се разсмяха и завикаха: