БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
За нуждите на този роман постесних историческото време и промених някои от събитията, за да следвам романтичната си нагласа и да доведа повествованието до щастлив край. Всеки бард би ви казал, че това е право на разказвача.
Пред 1157 Хенри Втори Английски наистина напада Уелс. По онова време страната представлява по-скоро съюз от малки кралства, по-склонни да се бият помежду си, отколкото срещу общия враг, но измежду владетелите им се изявява силен водач в лицето на Оуейн, принц на Гвинедия. Той именно се изпречва на пътя на Хенри.
Оуейн и Хенри подписват примирие, според което английският крал признава правото на Уелс да живее свободно, а в замяна принцът му дава клетва, че няма да се бие срещу него. Освен това Хенри получава крепостта Рудлан заедно с прилежащите земи и двама от синовете на Оуейн като заложници. (Оуейн, принц на Гвинедия, е имал девет синове от три жени. Историческите книги са пропуснали да отбележат дали е имал дъщери, или не.) Седем години по-късно, през един горещ августовски ден Хенри отново напада Уелс. Англичаните прекосяват планинската верига Бервин, когато ги застига невероятна буря. Армията на Хенри, покосена от бурята, е нападната от уелсците и разбита. Хенри изпада в прословутата си ярост и нарежда да бъдат ослепени заложниците. Заповедта му е изпълнена, но дори и за онези зловещи времена на постъпката на краля се гледало като на престъпление. Това е варварски акт, който завинаги слага петно на репутацията му.
Бурята, която сполетява Хенри, е силна и съвсем неочаквана за сезона. Явява се сякаш отникъде и също така ненадейно изчезва. Ала резултатът е налице — омразните англичани за пореден път са прогонени от Уелс. Свободата на страна е запазена.
Що се отнася до тази странна и невиждана буря — историците никога не са били в състояние да я обяснят. Някои от тях твърдят, че никога не я е имало, а само бардовете я възпяват в песните си. Ала едно е сигурно — във всичките келтски легенди магьосниците винаги имат едни и същи сили… и една от тях е способността да предизвикват буря при ясно небе.
Романсите са част от кръвта и земята на Уелс. Тази малка страна е родно място на най-прекрасните легенди — за крал Артур и рицарите на кръглата маса, за Тристан и Изолда, и за този универсален вълшебник Мерлин, или Мирдин, както го наричат в Уелс. Първоизточниците на тези легенди ни връщат назад към времето на келтите и във всеки от тези ранни разкази посланието е едно — че мъжът може да бъде пречистен от духовната и физическа любов към една жена. Често на мъжете се е налагало да водят дуели за любовта на някоя девойка, а веднъж спечелена, любовта дарявала победителя с вечен живот.
Що за истории са това, какви поуки ни дават те? Че пречистването на човечеството идва от жената, защото тя е тази, която поема мъжкото семе в себе си, храни го и го дарява с живот. Че любовта често е битка, която трябва да бъде спечелена и заслужена. Че любовта може да бъде страстна и плътска, но също и емоционална и духовна.
Но най-вече, че любовта е безсмъртна.