В такива моменти Рейн си мислеше дали можеха да го осъдят на смърт затова, че с пълно основание е убил оръженосеца си.
— Нищо ми няма на настроението. Трябва ми само чаша вино, жена и малко сън — отсече той и зачака момчето да се дръпне, но то не помръдна.
Търпението му беше безкрайно, тренирано в продължение на години, но когато го изгубеше, гневът му нямаше граници. Гласът му стана равен и спокоен, а очите му добиха онова смразяващо изражение, на което никой не смееше да възрази.
— Имаш точно три секунди да се махнеш от пътя ми!
Талезин се дръпна като ужилен, а когато платното на входа се спусна зад широкия гръб на Рейн, момчето прехапа устни до кръв и лицето му се сбръчка от притеснение.
На Рейн му трябваше време да свикне с мрака, който цареше вътре в шатрата. Той извади сабята си и тъкмо си мислеше да я почисти от кървавите петна, когато от леглото в дъното на шатрата се чу шум. Само миг по-късно Рейн беше там, насочил стоманеното острие между чифт уплашени зелени очи.
— Ти! — каза на един дъх той и напрежението му се смени с ярост. — Какво, за Бога…
Преди да изрече думите си вече беше пред входа и ревът му прокънтя наоколо.
— Талезин!
От момчето, естествено, нямаше и следа.
Рейн се върна в шатрата, но не остави сабята си.
Жената лежеше на леглото, вперила ужасен поглед в него. Ръцете и краката й бяха завързани, а устата й беше запушена с парче плат. Косите й се разстилаха по възглавницата като самурена мантия. Беше чувал приказки за магьосници с буйни коси и прокъсани дрехи, които живеели в непристъпни пущинаци… Уелсците ги наричаха фурии и ако очите им бяха като нейните, така обладани от заклеймяваща ярост, то името беше съвсем подходящо.
Нейната дреха обаче не беше прокъсана, но се бе усукала и прилепваше плътно по тялото й, следвайки всяка негова извивка. Гърдите й, малки и стегнати, се издигаха мъчително при всяко вдишване. Той ги обходи с поглед и когато по изпъкналите й скули изби руменина, на устните му застана свирепа усмивка. Очите й се отвориха още по-широко, а гърдите й почнаха да се повдигат по-често.
Туниката й също се бе усукала над коленете, разкривайки дълги бели крака, които се извиваха назад, вързани за китките й. С върха на сабята си, Рейн съвсем съзнателно закачи края на туниката и започна да я повдига нагоре, докато стигна мястото, където се събираха бедрата й. Кожата в слабините й беше по-бяла и от сметана и потръпваше под погледа му като раздвижена от полъх вода.
Кама не се виждаше никъде.
Той прокара върха на сабята си по тялото й, стигна до гърлото и видя как гръклянът й се сви в усилие да преглътне страха. Сякаш напук, той притисна острието още по-близо, докато върхът му почти се вряза в нежната й кожа. Не след дълго очите й станаха безизразни, а по страните й се застичаха капки пот.
Едва тогава, без да я изпуска от поглед, той отдръпна острието от гърлото й и захвърли сабята зад гърба си.
Клепачите й се затвориха, а устните, които досега стискаха здраво превръзката, се отпуснаха с облекчение.
— Ще ти развържа устата, ако обещаеш, че няма да ме проклетисваш — каза той на уелски.
Тя отметна глава назад и в очите й отново се появи неудържима ярост.
— Е, в такъв случай… — Рейн тръгна да си върви.
Ариана завика нещо нечленоразделно изпод превръзката и когато той се обърна отново към нея, тя кимаше енергично.
Той се наведе над дървената рамка на сламеника и преряза парчето плат, което запушваше устата й. Изглежда се беше поизмила от последния път, когато я видя. Вместо отвратителната миризма на обор, сега тялото й ухаеше на море. Отношението й към него обаче съвсем не се беше променило.
Тя раздвижи изтръпналите си челюсти, опитвайки се да събере слюнка в пресъхналата си уста. Устните й бяха големи и изразителни, толкова плътни, че почти изглеждаха подпухнали. Той започна да брои секундите, но едва стигна до три и тя се развика:
— Долен убиец! Кучи син! Мърша такава!
Рейн отново запуши устата й и отсече:
— Лъжкиня!
Червенина пропълзя по шията й и изпълни лицето й, тя обърна глава настрана и той долови сълзи в очите й, устните му се изкривиха в цинична усмивка.
— Да ти дам ли още една възможност?
Тя кимна бавно, без да извръща заровеното си в сламата лице. Но като видя, че той не бърза да освободи устата й, тя се обърна и закова поглед в лицето му.
Беше се заблудил за сълзите — очите й бяха съвсем сухи.
Той свали превръзката отново. Можеше да види мислите, които бушуваха в главата й. Желанието й да се нахвърли върху него бе толкова силно, че тя почти посиня от усилие да го задържи вътре в себе си.
— Така е по-добре. Да нарушиш дадено обещание е смъртен грях.