Тя разтриваше подутите си устни в рамото, но като чу думите му, не се сдържа и отвърна:
— В Уелс имаме поговорка, която казва, че обещание към враг е дадено, за да се нарушава.
Мислеше бързо. Не можеше да й се отрече. Не че това имаше кой знае какво значение. Рейн не се интересуваше дали жените, с които спи, имат способност да мислят, или са празноглави като парцалени кукли. Важното бе да са чисти и хубавички и да показват поне малко желание. У тази нямаше нито едното, нито другото. Рейн се чудеше, какъв дявол бе влязъл в главата на малкия, та да довлече тая нещастница в шатрата му.
— Ако си дошла да развиваш занаята в Англия, трябва да те предупредя, че тук предпочитаме женските Да са по-кротки.
Тя пое дълбоко въздух.
— Не съм курва!
— Така ли? И какво правиш тогава тук, в леглото ми?
Тя ококори очи и замига ядосано.
— Боже Господи, нима ти изглеждам като да съм дошла по собствено желание!
Той се засмя, но невинният й гняв не го трогна изобщо. Тя явно целеше нещо — или имаше нужда от нов покровител, или кроеше планове да забие нож в гърба му. Рейн нямаше желание да й става нито сутеньор, нито жертва.
Той се изправи и затърси мях с вино в раклата си. Намери го, измъкна със зъби кожената тапа и дълго пи. Когато свърши, предложи и на нея.
— Не мога да пия с вързани ръце.
— Не можеш — отвърна той спокойно и изглежда нямаше намерение да я отвърже преди да му се помоли.
— Я ми кажи първо, защо се остави оръженосецът ми да те овърже такава? Ако си се надявала, че така ще събудиш съжаление у мен, номерът не мина. Освен това обичам да се любя в далеч по-обикновени пози.
— Той ти е оръженосец?! Тоя проклет предател? А на мен каза, че е трубадур, лъжеца му с лъжец! Само да го пипна — ще го обеся! — Тя помисли малко и после добави: — Сигурно ме е излъгал и за това къде е роден? Истински кимриец никога не би слугувал на такива като тебе.
— Не е ли неприлично жена като Теб, която слугува на всеки за къшей хляб и глътка вино, да говори така?
Мускулите на лицето й бяха твърде силни за момиче, а сега тя ги стягаше така здраво, че скулите й пулсираха.
— Не съм курва!
Рейн отново отпи от виното и я загледа мълчаливо. По тялото му премина тръпка на желание, но това не го учуди особено. Отдавна не беше спал с жена, а боевете разпалваха страстта му. Помисли си дали да не се задоволи с нея, макар че по-скоро предпочиташе да я остави така — вързана, с кърпа в устата.
Докато я гледаше, тя не помръдна, лицето й не издаде нито чувства, нито намерения.
— Би ли могъл… въжетата са толкова стегнати… — най-после процеди през зъби тя. Той зачака, но тя изглежда нямаше намерение да му се моли повече.
— Бих те развързал, ако бях сигурен, че няма да ми издереш очите.
— Няма. Имаш честната ми дума.
Лъжеше. Рейн добре познаваше уелсците. Те никога нямаше да престъпят дума, дадена на приятел, но вричането пред неприятел за тях нямаше никаква стойност. Те смятаха, че Бог, веднъж застанал на тяхна страна, би простил греха им. Всъщност, за странната им природа да измамиш врага беше въпрос на чест.
— Не си хаби думите. За мен честната дума на уелсец не струва и пукната пара.
Думите му я засегнаха. Тя се наежи цялата, обърна рязко глава и викна възмутено:
— Как си позволяваш да поставяш под съмнение честността ми! Знаеш ли, че аз съм…
— Коя?
— Никоя.
Внезапно отегчен от тази игра, Рейн се обърна и тръгна да си върви.
— Чакай! Моля те… Заклевам се пред Бога, че няма да ти сторя зло.
Рейн я погледна с насмешка и гласът й стана още по-отчаян.
— Ако искаш, ще се закълна пред светите мощи в сабята ти.
В сабята на всеки рицар имаше някаква част от светите мощи. При Рейн това беше кучешкия зъб на Свети Петър или поне така му бяха казали. Съдейки по големината, тази реликва повече приличаше на остър вълчи зъб, създаден да раздробява твърди кокали, но независимо дали мощите бяха от светец, или от хищник, Рейн нямаше никакво намерение да й позволи да се приближи дори на метър от сабята му.
Седна на сламеника до нея и тя започна да се придърпва гьрбом към него. Туниката й така се беше усукала около кръста й, че стегнатите й хълбоци се виждаха почти изцяло. Той прокара пръст по нежната гънка под тях.
— Мръс… — понечи да извика тя, но като видя, че той отново има намерение да запуши устата й, стисна зъби.
Не говореше, но ако погледите можеха да убиват, той отдавна щеше да е на оня свят.
Кожата й беше по-мека от перушината на новоизлюпено пиле. Допирът с тази нежна плът предизвика у него желание да гали с ръцете си цялото й тяло, бедрата й и между тях, но вместо това той преряза въжетата и се отдръпна.