— Ако позволите, Ваша Светлост, бих искал да направя едно скромно предложение — дочу се звънлив младежки глас.
Хенри застина, а като видя коленичилия слуга, който си бе позволил да говори без разрешение, направо зяпна от изненада.
— Кой си ти? Как си позволяваш да прекъсваш своя крал? — изръмжа той.
Рейн въздъхна тежко.
— Простете му, Ваша Светлост. Той е мой…
— Трубадур — изпревари го Талезин и се усмихна широко.
— Оръженосец! — процеди през зъби Рейн.
— Трубадур ли? — възкликна през смях Хю. — Нямаш нито земя, нито крепости, а си си набавил трубадур! — Смехът му прокънтя във всяко ъгълче на Църквата. — Е, да, всеки уважаващ себе си рицар трябва Да го има!
С един-единствен поглед Хенри охлади ентусиазма на Хю. Огромната му ръка сграбчи Талезин за раменете и го изправи на крака.
— Ти си уелсец, момче, нали? Говориш някак странно. Рейн също го беше забелязал. В продължение на цели Две години това проклето момче бе говорило безупречен френски, а сега изведнъж заваляше думите точно като уелсец.
— Чувал съм, че твоят народ вярва в свободата всеки да изказва мнението си дори пред принц — продължи Хенри с лукава усмивка. — Ще те изслушам, а после сър Рейн ще те накаже за твоето непокорство.
— Съгласен — отвърна Талезин и хвърли невинен поглед към Рейн.
После впери очи в краля и се усмихна така ослепително, че Хенри чак примигна.
— Ваша Светлост, не връщайте лейди Ариана на баща й. Задръжте я като заложница, за да сте сигурен, че принцът няма да ви нападне отново.
Той спря за миг, но като видя, че никой от тримата мъже не реагира, продължи:
— Като ваша заложница, тя ще ви пази. Можете да правите с нея каквото решите — да я пратите в манастир или пък да я омъжите. Най-добре да я дадете за жена на новия господар на Рудлан. Принцът не би нападнал крепостта, в която живее единствената му дъщеря.
Последва тягостна тишина. Талезин не сваляше очи от лицето на краля.
— Но аз вече съм женен — каза най-сетне Хю.
Рейн не промълви. Той гледаше втренчено оръженосеца си и по иначе каменното му лице се четеше едва сдържан гняв.
Кралят поглади брадата си и каза:
— Има хляб в това, което казваш.
Талезин закима ентусиазирано.
— Има, има, милорд. Мисля си също, че след като Ваша Светлост е раздвоен на кого да предостави Рудлан, може би Ваша Светлост ще реши да организира двубой, пък който победи, нека стане господар на крепостта. С такова зрелище би било достойно, да се ознаменува победата ви над Уелс, милорд.
По лицето на Хенри пробяга едва забележима усмивка.
— Вярно… вярно…
— Н-но… — обърка се Хю.
Талезин извърна неустоимата си усмивка към него и каза:
— Ако спечелите двубоя, господарю мой, винаги можете да дадете крепостта и булката на най-верния си васал като награда за неговата доблест. А вие, сир — обърна се той към Рейн, — сте свободен и можете да се ожените за лейди Ариана.
— Да се бия за Рудлан! — не се сдържа Хю. — Но това е смешно!
— Стига, за Бога! — изръмжа Хенри. — На мен ми харесва как мисли това момче. Има ум бръснач, точно като мен.
— Но той е луд! — обади се Рейн, без да съзнава, че обижда краля.
Всъщност, идеята да се проведе двубой за Рудлан му харесваше, защото той без съмнение щеше да излезе победител, но да се жени за дъщерята на Оуейн…
„За това вече ще убия тоя непрокопсаник“, помисли си Рейн. „Този път наистина ще го убия.“
Но за негов ужас, кралят беше толкова възторжен от предложението на момчето, сякаш идеята бе негова.
— Ти, сър Рейн… и ти, графе на Честър, ще се срещнете очи в очи в мъжки двубой с притъпени копия! Който победи, ще получи като награда Рудлан и дъщерята на Оуейн!
— Хайде, милейди, време е за ставане!
Завесите се разтвориха шумно и цветните мотиви на везаната дамаска се смесиха с облак прах. През затворените клепачи на Ариана проникна ярка слънчева светлина.
Тя запротестира, обърна се по корем и придърпа възглавницата върху главата си.
— Махни се, Едит. Остави ме на мира!
Нямаше смисъл да става. Особено след като денят не обещаваше да е по-различен от вчерашния. Отново Щеше да стои затворена в стаята си в Рудлан и да брои часовете, докато кралят на Англия и баща й преговаряха… докато я използваха като разменна монета. В този момент може би определяха цената й. Тя чакаше със свито сърце да разбере колко ще струва нейната свобода на баща й и на Уелс.
Прислужницата не си беше отишла. Тя дръпна завивките и студеният сутрешен въздух премина като тръпка през тялото на Ариана.
— Боже Господи! — извика тя и сграбчи обточения с кожа халат, който прислужницата й подаваше.