Блуждаещият поглед на Рейн попадна на резката, която сабята му беше оставила на дървения пилон, когато Ариана се бе опитала да му отсече главата и той прокара ръка по нараненото дърво. Талезин се ухили заядливо.
— Може би, сир, ще трябва да си облечете бронята преди първата брачна нощ.
Въпреки лошото му настроение, тази шега го накара да се разсмее. Всъщност, като се сетеше за сватбата, единствено мисълта, че ще дели леглото си с тази жена му доставяше удоволствие. Искаше да я види гола, под себе си. Искаше да обрисува устните й с езика си, да се зарови дълбоко и безжалостно в нея, така че тя завинаги да разбере кой е господарят.
Прилепналият панталон започна да го стяга в слабините. Реакцията, нежелана и внезапна, го учуди и ядоса. След страстните нощи, които бе прекарал едва преди седмица с онази светлокестенява уличница на име Моуд, цяла армия жени да бяха минали чисто голи пред шатрата му, едва ли щяха да го накарат да си вдигне и веждата. Досега, колкото и дълго да бе въздържанието, той винаги бе успявал да контролира сексуалните си апетити и никога не се бе чувствал така. Усещането бе толкова силно, че дори добиваше вкус в устата му, вкус на кръв.
Внимателно, сякаш носеше нещо свято, Талезин вдигна бронята, която лежеше върху сламеника и я занесе на Рейн.
— Лейди Ариана ще бъде добра в леглото, не мислите ли, сир? Всички певци на Гвинедия възхваляват прелестите й.
— Как няма да я възхваляват? Нали е дъщеря на стария Оуейн. И гърбица да имаше, пак щяха да пеят за нейната хубост.
Рейн се отпусна на стола и, опитвайки се да забрави за пулсиращата тръпка в слабините си, опъна крака да може Талезин да наложи бронята. Момчето приклекна и започна да закопчава токите.
— Двамата ще се погаждате много но-добре след като се ожените. — Той свъси вежди замислен, въздъхна и взе да му нахлузва ботушите. — Поне така се надявам.
Като се обу, Рейн стана от стола и тропна с пети.
— Тя трябва да се научи да се погажда с мен.
— А ако не успее, можете винаги да я пратите в манастир след като ви народи наследници — засмя се момчето. — Да се моля ли да зачева бързо и често?
Рейн поклати глава и не можа да сдържи усмивката си. После се обърна да му сложат ризницата и стисна зъби. Полираната метална дреха беше направена от двойни ленти калена стомана и тежеше близо петнадесет кила.
Каквото и да приказваше Талезин, Рейн нямаше намерение да се държи грубо с момичето след като се оженят. Нито пък смяташе да я прати в манастир след като му роди деца. Докато изпълняваше обязаностите си като съпруга, раждаше му синове и се подчиняваше на заповедите му, той щеше да се грижи за нея, както подобава. Но противеше ли му се, щеше да си получи заслуженото.
— Сир, мисля, че съдите погрешно за лейди Ариана. Да не би да не я харесвате заради онези глупави слухове, че е вещица?
Рейн не беше чувал подобни неща, но не се учуди. Всяка втора жена в Уелс се кълнеше, че има дарба да събира влюбени, да прави заклинания, да предсказва бъдещето.
— Това са хорски приказки, сир. Лейди Ариана е истинска вълшебница, пророчица, като онези, които са живели в древни времена. Хората много я тачат за това.
— Ами! За съжаление май не я бива много в пророкуването. Иначе щеше да прозре собственото си бъдеще навреме, за да го избегне и двамата щяхме да си спестим този никому ненужен брак.
Талезин въздъхна дълбоко и преметна ножницата през кръста на господаря си. Рейн извади сабята и замахна няколко пъти да упражни китката си. Обикновено не се биеше с това оръжие. Ползваше го само за светски турнири. Острието беше притъпено, върхът — също. Копието му също беше безопасно, направено от крехко дърво, за да се счупи при допир. Светата църква проповядваше, че човек, загинал в дуел, се наказва вечно да гори в ада.
„Повечето рицари така или иначе ще отидат там“, помисли си Рейн.
И все пак, всички се стараеха да не се убиват по време на приятелски двубои, макар че често се случваше и това.
Рейн забеляза, че Талезин го гледа втренчено и си помисли каква ли лудория е намислил пак.
— Сега пък, какво си направил?
Очите на момчето станаха безизразни и кръгли.
— Кой? Аз ли? Нищо, сир. Просто… — Той облиза устни, прокашля се и взе да рови с върха на обувката си в прахта. — Вие с лейди Ариана… ами-и-и… вие двамата май много-много не се харесахте. Не исках да ви казвам по-рано, но на вас ви е писано да живеете с лейди Ариана, а вие така объркахте нещата, че се страхувам, че ще ви се наложи дълго да се стараете, за да спечелите любовта й. — Момчето изглеждаше объркано. — Не знам защо стана така, но нещата изобщо не тръгнаха толкова гладко, колкото си мислех.