Тя хвърли още един бегъл поглед на момичето и беше изненадана от топлата, съчувствена усмивка, която грейна на лицето му. Но миг по-късно вниманието й бе привлечено от черния рицар. Той стоеше в средата на алеята и разговаряше задълбочено с някаква жена, чиято коса бе толкова руса, че по-скоро изглеждаше сребриста, отколкото златиста. Жена, която бе всичко, което Ариана не беше — руса, бледа и толкова изтънчена, въплъщение на идеала за женска красота. Докато ги гледаше, рицарят вдигна чернокосата си глава и се разсмя.
Странна тръпка скова гърдите на Ариана. Почувства се погълната от непреодолима тъга и чувство за провал, но не можеше да проумее защо.
Сред ударите на сърцето й, което туптеше в слепоочията, Ариана дочу разговор на висок глас, който три жени водеха зад гърба й. Долови името си и думите „черен дракон“ и „съпруга“. Жените говореха на френски, бавно, така че да може да разбере всяка тяхна дума.
— Знаех си, че лейди Сибил няма да изтрае дълго без да го види — каза едната.
Гласът й беше рязък и дращещ като на рибар.
— Аз пък се чудя, за какво ли е дошла — изчурулика приятен ритмичен глас. — Как й дава сърце да гледа, че Черният дракон се жени за друга? Мислите ли, че още са любовници? — Тя зацъка с език. — Срамота! Жена на брат му!
— Полубрат — поправи я третата. Гласът й беше мек и меден, но в него се чувстваха отровните жилки на злобата. — Не-е-е, съмнявам се, че още са любовници, ако въобще някога са били, защото той не е идвал в Честър от шест години. Откакто ония двамата се ожениха. Макар хората да говорят, че тя винаги го е обичала, дори след като се ожени за брат му, та ако е вярно… Горката Сибил, вероятно няма да й е приятно да дели прелестите на Рейн с друга, пък дори тя да му е само съпруга.
— Е, Сибил сигурно не се притеснява, че Рейн ще се влюби в новата си невеста. Боже, та тя е уелска!
— Уелска или не, важното е, че ще дели леглото си с него. Нещо, което лейди Сибил с удоволствие би направила.
— Аз пък си мисля, че го е направила. Затова е ялова вече шест години откакто са женени с граф Хю. Бог я наказва заради греха й.
— За едно съжалявам това бедно уелско девойче, дето трябва да се ожени за сър Рейн. Ако прилича на рода си, значи е простичка, мургава и космата. Такава никога не би отвърнала очите на който и да е мъж от изтънчените прелести на Сибил.
— Да, горкото момиче! Ще вижда Черния дракон в леглото си само докато му народи деца, а после той хич няма да сеща за нея. Честър и Сибил са само на един ден път оттук.
Жените избухнаха в смях и Ариана стисна юмруци, за да не се разтрепери. През цялото това време тя не бе отделила очи от черния рицар, който продължаваше да се смее с дребната, руса жена. Докато ги гледаше, той вдигна ръка и прибра един немирен кичур златисторуса коса в бонето й.
Жена на брат му… Хората говорят, че и досега го обича…
Обзе я внезапна и жестока ярост, която смени тъпата болка в гърдите й. Не очакваше той да се интересува кой знае колко от нея, но поне можеше да уважи достойнството й, а не да показва безразличието си пред цяла Англия. Искаше й се да покаже на квачките зад гърба й, колко малко я интересува това, че бъдещият й съпруг обича друга. Изведнъж й дойде на ум, че и тя може да изиграе тяхната игра.
Ариана се обърна и заговори на момичето до нея, като умишлено повишаваше глас, за да може жените отзад да я чуят. В този момент съжаляваше, че не е била по-прилежна в уроците си по френски. Думите идваха толкова трудно в съзнанието й!
— Ти си дъщерята на манифактуриста, нали?
— Да, казвам се Кристина, милейди.
— Кристина! — Ариана се усмихна лъчезарно. — И си англичанка, нали? — Тя въздъхна тежко. — Ах, явно съдбата и баща ми са ме орисали да споделя жалкото ти съществуване и да живея сред норманци. — Ариана се наведе към момичето, но гласът й стана още по-силен. — Забелязала ли си какви ненаситни очи имат? Вярно ли е, че норманците са толкова алчни, че биха отмъкнали и последния къшей хляб от устата на просяк?
Кристина сви устни да потисне усмивката си. Ариана почувства силна симпатия към момичето. Дъщерята на манифактуриста бързо схвана играта.
— Ами… знам, че често се опитват да ме излъжат, милейди. Все не предлагат разумна цена за стоката ми.
Ариана кимна разбиращо, съзнавайки каква напрегната тишина цари зад гърба й.
— Така си и мислех. Ами маниерите им! Толкова са просташки! Не си ли го забелязала? Чистят си зъбите с върха на ножа и плюят кости наляво-надясно.