Слънцето хвърляше отблясъци по ослепителната му сребърна ризница. Шлемът, който стърчеше изпод мишницата му, бе украсен с прекрасни бели пера. Косата му блестеше почти както ризницата и Ариана си помисли дали не бе навил някак си тези руси къдри, та се спускаха по раменете му така изящно подредени. Той беше въплъщение на представите й за смел и славен рицар.
Очите му, сини като планински езера, я гледаха с нескрито възхищение.
— Страхувам се, че не съм имал честта да ви се представя досега. Пред вас стои Хю, граф на Честър. — На лицето му грейна прелестна усмивка. — Другият ваш завоевател.
Ариана го гледаше така вцепенена, че почти бе забравила да диша. Значи този беше графът на Честър! Този, Който се бе опитал да я изнасили! Значи на него щяха да я дадат като награда, ако черният рицар загубеше двубоя.
— Не можех да не забележа, че не сте много очарована от брат ми. Хайде, чак толкова ужасен ли ви се вижда?
Гласът й се възвърна.
— Да. И вие, уважаеми графе, не сте по-добър от него.
Не изглеждаше обиден. Напротив, усмивката му стана още по-широка.
— Имате предвид онзи малък инцидент в избата? — попита той и разтвори драматично ръце. — Простете ми, милейди, но тогава ви взех за просто селско момиче.
— Тоест лесна плячка за апетитите ви? — Той се засмя и отметна русите си къдрици.
— Нещо такова. Представяте ли си моето унижение, моя безкраен ужас, когато разбрах, коя сте всъщност?
Усмивката му залезе и гласът му стана сериозен и умоляващ, макар че под гладката повърхност на езерно-сините му очи все още играеха пламъчета.
— Можете ли да ми простите?
— Не мисля.
Той въздъхна дълбоко.
— Тогава знайте, че пред вас стои един жалък нещастник, един отчаян мъж, който страда за това, че никога не ще завоюва отново място в сърцето на своята прекрасна лейди.
— В моето сърце никога не е имало място за вас, графе, така че няма за какво да воювате.
— Не бях ли наказан за отвратителното си деяние? Не ме ли ударихте достатъчно жестоко? Цял живот ще нося белега от този удар. За щастие и на двама ни, вашето покушение над личността ми не беше успешно, макар че, признавам, за миг си помислих, че душата ми напуска тялото.
— Жалко, че не успях тогава. Щях да отърва жените на Уелс от бъдещите набези на вашата личност. — Тя оголи зъби в пресилена усмивка. — Господине.
Врявата сред тълпата беше поутихнала и смехът на графа се понесе над поляната.
— Проклет да съм, но нравът ти ми харесва. Жалко, че брат ми е толкова изкусен със сабята, защото, макар да не мога да се оженя за теб, лейди Ариана, щеше да видиш колко мил и щедър покровител мога да бъда. Щях да те дам на добър съпруг, който да те направи щастлива.
„И който да извръща глава, когато пропълзяваш в леглото ми“, помисли си Ариана, но реши поне веднъж да замълчи.
Пронизителен крясък на фанфари удави следващите думи на графа. Кралят на Англия пристъпяше тежко към тях, следван по петите от свита благородници и слуги. Тълпата изведнъж замлъкна, а после се чу скърцане и тропот. Поданиците се изправяха на крака пред своя крал.
Хенри шляпна Хю по гърба с такава сърдечност, че графът едва не залитна.
— Какво се влачиш още подир жените, графе? Двубоят започва всеки момент.
Хю сви безразлично рамене и отвърна:
— След като всички смятат, че ще загубя, започвам да се чудя защо изобщо си правя труда да се бия. От този двубой най-много да получа някой и друг белег за спомен.
— Глупости! — смъмри го краля с дрезгавия си глас. — Ще ти бъде от полза.
Хю наведе глава.
— Тогава, ако позволите, Ваша Светлост…
Той се оттегли и Ариана остана лице в лице с краля. Бе виждала Хенри Английски веднъж, но това беше малко след случката в шатрата и тя бе толкова объркана, че почти не го беше забелязала. Спомняше си, че той бе изръмжал нещо, беше я питал дали наистина е Дъщеря на Гвинедите, а тя дори не бе проявила благоразумието да отрече. Черният рицар, застанал до него, бе пронизвал тялото й с погледа си, а тя просто бе стояла вцепенена, вперила очи в тези свирепи устни, със съзнание, заето от едно-едничко чувство — парещата болка на грубата му целувка. Кралят на Англия сякаш не бе съществувал.
— Не знаех, че уелските девойки са толкова хубави — каза кралят.
Очите му внимателно я огледаха и на лицето му грейна похотлива усмивка. Макар че беше женен за най-голямата красавица в целия християнски свят, на Хенри му се носеше славата, че често кръшка от спалнята на кралицата.