Сватбената процесия, водена от танцуващите министрели, които пееха любовни песни и свиреха на китари и барабани, премина през портите на крепостта. Камбаните на градската църква запригласяха на музикантите. Крепостните селяни край пътя радостно приветстваха сватбарите.
Процесията спря на площада и младоженците тръгнаха по застланата с рози алея към църквата. Ариана пристъпваше до Рейн, без дори да го докосва и почти притичваше, за да върви в крак с него.
„Той е завоевател“, помисли си тя. „Завладя Рудлан, сега ще се опита да завладее и мен.“
От сянката на портала излезе свещеник, облечен в бродирани с позлата одежди, и Ариана, която очакваше да види кръглото червендалесто лице на градския пастор, се изненада като съзря достолепната физиономия на епископа на Сейнт Азаф. Все пак този брак трябваше да скрепи мира между Англия и Уелс и никой не бе така достоен да изпълни формалностите, както един епископ.
Златният пискюл на епископската митра се поклащаше при всяко навеждане. Старецът прочисти гърлото си и подхвана обичайната реч, но Ариана не разбираше думите му. Рейн я държеше за ръката. Дланта му, груба и корава, сякаш поглъщаше нейната и тя не забелязваше нищо освен мъжа, който стоеше до нея. Погледна го крадешком и за миг очите им се срещнаха, но неговите зеници бяха студени и сиви като каменните стени на църквата.
Тя не можеше да си спомни да е изричала клетвените думи, но в един момент осъзна, че епископът благославя пръстена. Рейн взе златната халка в лявата си ръка, но когато понечи да я сложи на безименния й пръст, халката заяде. Ариана бе обзета от непреодолимо желание да се разсмее. Според поверието, както тръгне пръстена, така ще върви и брака — ако халката легне на пръста леко, съпругата ще бъде кротка и добра, ако заяде — ще бъде опърничава и упорита.
Тя вдигна глава и го погледна. В очите му сега искреше загадъчен пламък.
— С този пръстен ти се вричам — каза той и надена халката на пръста й. — Своето тяло на теб обричам…
ДЕВЕТА ГЛАВА
Фанфарите шумно погълнаха горещия летен въздух и песента им проехтя на вълни над реката. Ариана подскочи от тази внезапна врява, а мъжът до нея дори не мигна. Той седеше отпуснат на стола, преметнал ръка през облегалката, опнал крака под масата. Изглеждаше спокоен, но тя долавяше напрежението, което гореше в него като тлеещ огън.
След брачните клетви, които си бяха казали, двамата не бяха разменили нито дума.
Сватбеното тържество се провеждаше край реката зад крепостните стени, под хладната сянка на смокините. По тучните ливади бяха наредени дървени маси, застлани с ослепително бели покривки. Над трапезата на младоженците бе опънат балдахин от жълта коприна.
Фанфарите замряха. Церемониалмайсторът закрачи тържествено към младоженците, вдигнал бялата си палка високо над главата. След него вървеше цяла процесия от слуги с гарафи, купели и кърпи за ритуалното измиване на ръцете.
Талезин тръсна недоволно един бронзов съд на масата, очевидно обиден от това сервилничене, което смяташе за недостойно, и прикани господаря си:
— Сир, ако обичате…
Докато му поливаха да се измие, Ариана загледа в ръцете му. Макар да бяха груби, загорели и обсипани с белези, това бяха ръце на благородник — фини, изтънчени и по своему грациозни.
— Милейди…
Тя протегна длани над медния съд. Водата беше топла и ухаеше на рози. Когато се изми, момчето й подаде чиста кърпа и тя за миг съзря в игривите му очи онзи странен блясък, който бе забелязала и преди. Но Талезин мигна и светлинката изчезна.
— Милейди, ще подсушите ли ръцете си? Иначе има опасност да „подправите“ прекрасните ястия на готвача с розова вода.
Ариана грабна кърпата, а той отвърна на жеста й с лукава усмивка.
— Много сте красива като булка, милейди. Прав съм, нали, господарю?
Рицарят извърна глава и я огледа преценяващо, както се гледа кон на селски панаир, и колкото и да се стараеше да прикрие раздразнението си, Ариана усети, че лицето й се налива с кръв. Но каквото и да бе мнението му за нея, той не го изрази.
— Тя е завоевание, достойно за един смел рицар — продължи да настоява Талезин. — Не смятате ли, мило рд?
Рейн хвърли смразяващ поглед на оръженосеца си и отсече:
— Престани, Талезин!
— Ех, милорд… — въздъхна примирено момчето и взе медния купел.
После отново го тръсна на масата, разплисквайки розова вода по бялата покривка и продължи:
— Но все пак, аз съм длъжен да отбележа, че страданията, които ще се наложи да понесете, за да станете достоен за любовта на лейди Ариана стават все по-тежки. Опасявам се, че вашата опърничавост дотолкова е разгневила богинята, че тя вече е решена да осъществи волята си, дори ако трябва да ви лиши от малкото чест, която ви е останала. — Момчето сложи ръце на хълбоците си и заклати глава като ядосана матрона. — Повече нищо не мога да сторя за вас. Да не кажете само, че не съм ви предупредил.