Тя разбра, че държи нож, едва когато той сви юмрук и закова китката й на място.
— Знаеш ли, какви хора печелят двубоите? Рицари, които удрят най-силно и най-жестоко. Хора, които нямат милост. — Той отскубна ножа от безчувствените й пръсти. — Никога не съм губил двубой, Ариана. Запомни това добре.
Хората около тях отдавна бяха утихнали и с нескрит интерес наблюдаваха тази първа семейна свада. Рейн все още държеше китката й. Не й причиняваше болка, но тя дори за миг не се усъмни, че може да счупи костта й само с едно свиване на тези дълги, мургави пръсти.
— Гостите ни ще останат с погрешно впечатление, жено. Усмихни ми се! — Дланта му едва забележимо стисна китката й, но това беше достатъчно да извърне непокорния й поглед към лицето му. — Усмихни ми се, Ариана, и се постарай да изглеждаш искрена!
Тя оголи зъби насреща му.
Талезин си проби път между тях и захвърли табла със захаросани сладки на масата. Една от тях се търкулна и падна на пода.
— Чудесно представление, милорд — каза троснато момчето. — Сега всички са убедени, че вие двамата просто се обожавате.
Скулите на Рейн заиграха. Той обърна ледения си поглед към Талезин и просъска:
— Млъкни и ти! Дойде ми до гуша от забележките ти!
— Да, милорд, но продължавате да обърквате работата и…
— Талезин!
Бледото лице на оръженосеца стана още по-прозрачно и той моментално изчезна.
Слугите продължаваха да трупат храна и напитки по масите — глиганска глава с билков сос, сърнешко с хвойна, желирана печена щука. Когато гостите започнаха да се отегчават от ядене и пиене, церемониалмайсто-рът пусна в ход артистите — акробати, фокусници, жонгльор, който ловеше топки в една чаша на челото си, дресьор на мармозетки, които се прескачаха през глава.
Най-накрая се появиха танцьорите с начернените си лица. Те се въртяха под звуците на гайдата и барабаните и размахваха яркоцветните си одежди, а звънчетата на краката им подрънкваха в такт с музиката. Един от тях размахваше някакъв прът високо над главата си, а на върха му, под горещия летен бриз, се поклащаше надут свински мехур, оформен и боядисан, така че да прилича на гигантски фалос.
Гостите гръмко се разсмяха при вида на този огромен, надут и трептящ символ на мъжката сила. От масите наоколо долетяха шумни и просташки намеци за предстоящата нощ. Ариана седеше изпъната като струна и с усилие преглъщаше отвращението, което се надигаше в стомаха й. И друг път бе присъствала на сватба и бе ставала свидетел на този вулгарен спектакъл, но за Първи път й се налагаше да го гледа със съзнанието, че седи до човек, който току след залез слънце ще й покаже, как трябва да изпълнява съпружеските си задължения.
Мъжът до нея кимна към надутия мехур и каза:
— А това, скъпа ми женичке, е нещо подобно на върбовата клонка, която ще намериш под туниката на всеки норманец.
Мили боже! Той сигурно се беше пошегувал с нея и просто искаше да я подразни, но Ариана започна да се опасява, че норманците не само са склонни към ненормално общуване, но и самите те са ненормални.
Хю, граф на Честър, удари с юмрук по масата и накара гостите да утихнат. После взе бокал с вино и вдигна високо ръка.
— Дами и господа… Вдигам тост за брат си Рейн, господар на Рудлан, и неговата съпруга!
Всички се изправиха и отвърнаха на тоста му, а селяните, които се мотаеха наоколо и чакаха своите сватбени дарове, хвърлиха шапките си във въздуха и нададоха радостни викове.
Граф Хю отново удари по масата.
— Вдигам тост за Англия и крал Хенри! Нека пребъде царството му!
Всички гости отпиха за здравето на Хенри и просперитета на Англия. Само Кайлид и Айвър стояха встрани намръщени. Радостните викове от страна на местното население този път бяха по-малко, а уелсците дори възроптаха. Рейн вдигна гравирания бокал и отпи глътка вино, а после го подаде на Ариана.
— Пий, жено!
Ариана стисна юмруци в скута си и отвърна:
— Ще се задавя ако отпия дори една глътка за Англия. Единственото, което мога да направя, е да стоя тук и да гледам как ти и приятелите ти гуляете, след като оглозгахте родината ми като парче печено.
Белезникавите му очи се присвиха, устните му станаха свирепи и тънки. Ариана усещаше, че всеки момент ще изяее виното в гърлото й насила, но той просто сви рамене и каза:
— Такава е цената на поражението.
— Единствената ми утеха е, че това не е завинаги. Един ден крал Артур ще се надигне от златното си ложе на остров Авалон, ще вземе вълшебната си сабя и всички рие ще бъдете прогонени от този остров. Ще дойде ден, в който Артур веднъж завинаги ще седне на своя трон в Лондон. Великият пророк Мирдин предрече нашата безусловна победа.