— Това не е чак толкова тежко изпитание, колкото смяташ. — Той прокара пръст по плътните й устни. — Ако престанеш да се бориш с мен, може дори да изпиташ удоволствие. Ще те обладая, Ариана. Още тази нощ. Трудно или леко, ще го направя.
Тя се изпъна назад и спусна примирено ръце до тялото си.
— О, Господи, направи го тогава, та да се свърши! Той понечи да я целуне отново, но тя изви глава и устните му докоснаха нежната й шия. Кожата й беше мека като разтопен восък. Тя вдигна ръце и се опита да го отблъсне, но той улови дланите й и ги допря до гърдите си.
Когато дръпна ръката си изпод неговата, дланта й се отърка в гърдите му и той едва чуто простена. Устните му догониха нейните и цялото й тяло се разтресе от напрежение. Езикът му пропълзя по долната й устна и той усети трептенето й.
— Отвори уста!
Тя разтвори устни. Да диша? Да протестира? Каквато и да бе причината, той не се поколеба. Езикът му погали устните й бавно и нежно, както смяташе да я гали и долу. Устата й бе гореща и той я изпълни с целувката си.
Ариана замря. Но когато езикът му се докосна до нейния, тя се изви и го отблъсна.
Рейн промуши ръка между телата им и погали гърдата й. Грубата му закоравяла длан дращеше по нежната й кожа. Тя потрепера, заби нокти в раменете му и се опита да го отблъсне, но той стегна мускули и остана на мястото си. После хвана гърдата й в дланта си, а когато се наведе и положи устни на зърното й, тя се изпъна като струна и простена от отвращение, но той засмука гърдата й, а езикът му не спираше да шари.
Ариана вече се мяташе като обезумяла. Хвърляше се като млад жребец и, останала без дъх, стенеше:
— Не! Не прави така с мен! Ще те мразя до края на живота си, ако ми направиш това!
Той вдигна глава. Очите му бяха помътнели от страст. Тя трепереше, макар че кожата й бе гореща и дори гореше там, където я бе докосвал. Той я придърпа към себе си и парещият му член се отърка в корема й. Тя изплака и стисна здраво бедра.
Рейн легна отгоре й, плъзна окосменото си тяло по гърдите й и насила разтвори краката й с коляно. Ариана направи опит да се прикрие с ръка, но той я отблъсна.
— Мразя те! — простена разплакана тя.
— Да, знам. Мрази ме, Ариана! Мрази ме колкото искаш, само разтвори краката си за мен!
Той плъзна първо ръце, после устни по изтръпналото й тяло, спусна се по гърдите й, по корема, по слабините, по венериния хълм и надолу. Пръстите му бяха неуморни, а влажният му език неизменно ги следваше…
Над главата му проблясна острие и рамото му изтръпна от остра болка.
— По дяволите! — просъска той без дъх.
Тя замахна да го удари отново.
Той инстинктивно се протегна да отблъсне кинжала, но тя извърна глава и юмрукът му се заби в лицето й. Ударът така я зашемети, че тя изпусна ножа.
Тялото му я приковаваше под тежестта си. Той лежеше между разтворените й бедра и от раната му върху гърдите й капеше кръв. Учестеното им дишане изпълваше нощната тишина. Той я погледна в очите… Очи, които го заклеймяваха с омраза и презрение.
Нямаше какво да губи вече. Нахвърли се отгоре й, заглушавайки писъка с устните си и набързо приключи.
Докато все още можеше.
Раната беше голяма, но не дълбока. Край умивалника имаше купчина ленени кърпи. Рейн притисна прореза да спре кръвта и погледна през рамо към леглото. Тя лежеше по гръб, отпуснала скованите си ръце покрай тялото, извърнала глава встрани. Не плачеше.
По чаршафите имаше толкова кръв сякаш беше обладал десетина девици. Но кръвта бе все негова. Или предимно негова.
Все още усещаше сподавения й вик в устата си. Взе втора кърпа, върна се до леглото и я погледна. По бедрата й имаше кръв, нейна кръв, която се смесваше със семето му. Влажни червени ивици негова кръв се спускаха по гърдите и корема й.
Той се наведе над нея и понечи да избърше тялото й, но тя скочи, сграбчи кърпата и едва чуто промълви:
— Не ме докосвай повече!
Лицето й бе лишено от всякакъв цвят, като се изключи окото, което но погрешка бе ударил. То бе зачервено и подуто, а до сутринта сигурно щеше да посинее.
Тя се хвърли обезумяла да бърше бедрата си с разтрепераните си ръце.
— Това е най-жестокото, най-отвратителното нещо, което някога съм изпитвала.
— По-добре свикни — отвърна той с равен и студен глас. — Ще ти се случва често. Може би още утре сутринта.
Когато дръпна възглавницата, където бе скрила кинжала, той намери още два ножа и тръгна из стаята да търси друго оръжие. Купчината смъртоносни остриета на пода непрекъснато растеше: три саби, десетина кинжали и ножове, брадва, дори боздуган — зловещ дънер, обкован с остри метални шипове. Цялото снаряжение, което жена му бе скътала в спалнята им, го удиви. Когато се убеди, че е събрал всичко, той отиде до прозореца и вдигна капаците.