— Какво правиш? Ще пуснеш греховния нощен въздух!
Говореше с такова възмущение, че Рейн се спря и я погледна смаян. Тя седеше на леглото гола, с кръстосани крака, с бедра, оцанани с кръв, и коса, оплетена като птиче гнездо, но беше спокойна и сдържана като кралица по време на аудиенция. Учудваше го тази негова съпруга. Той никога не бе познавал жена като нея. Тя бе по-смела от повечето мъже и говореше за дълг и чест, сякаш наистина вярваше в тези неща.
Смелост, дълг, чест. Някога, като млад, и той бе вярвал в тях.
— Знаеш ли, много обичам живота — подхвана той най-после. — И възнамерявам да оживея поне до утре.
— Не се безпокой. Няма да те убия, докато спиш.
Той вдигна учудено вежди и махна към купчината оръжия на пода.
— И за какво ти беше всичко това тогава? Да не би да превземаш Лондонската кула?
Тя махна с ръка, както дама би махнала за да отпрати слугата си, и отвърна:
— Не съм имала намерение да те убивам. Независимо дали ми харесва или не, ти си мой съпруг пред Бога и аз нямам право да ти причинявам зло, но трябваше да те принудя да спреш… да престанеш…
— С тези жестоки, отвратителни неща? — Той се върна пред леглото и застана над нея. — Вече говорихме за това, Ариана. Светата църква го нарича брачен дълг. Ти трябва да се примириш.
— Знам. — Тя го погледна право в лицето с големите си ясни очи с цвета на морска пяна. — Но брачният дълг е едно, а твоите неестествени френски извращения — съвсем друго. Трябваше да защитя честта си.
— Господи, Света Дево! — въздъхна той и седна до нея, без да обръща внимание на нежеланието и страха й. — Ариана, често боли първия път, но не е неестествено, нито пък обидно една жена да отвори тялото си за своя съпруг и да му позволи да хвърли семето си.
— Знам. Но това, което ти направи, беше отвратително.
Той се вгледа в измъченото й лице, опитвайки се да проумееза какво говори. Спомни си какво бе правил преди тя да го удари и се разсмя.
— Боже мой! Уелсците не целуват ли жените си по… между краката?
Тя поклати глава.
— Не, разбира се!
— Жалко за жените тогава, а и за мъжете. Дори не подозират от какво удоволствие се лишават.
В очите й проблясна съмнение, но тя отново поклати глава.
— Не мисля, че ще им хареса. Неестествено е.
Той обгърна брадичката й с ръка и повдигна наведената й глава.
— Няма нищо неестествено в това, което правим Ариана. Когато те докосвам така… — Той нежно погали гърдите й с опакото на ръката си. По тялото й премина тръпка и тя едва успя да сподави стонът, който се надигаше дълбоко в нея. — И когато целувам медените ти устни… — Ръката му се плъзна под врата й, езикът му леко докосна устните й и те едва забележимо се разтвориха.
Ариана се дръпна рязко и извърна глава.
— Тази нощ вече правихте това, съпруже. Не виждам причина да го правите пак.
За миг сякаш дяволът го караше отново да го направи, само и само да й докаже, че може, че това е негово право. Но този миг бе кратък и той се отпусна на леглото до нея. Скулите му пулсираха, в слепоочията му биеше тъпа болка. Той бе уморен, толкова уморен.
Погледна я с вяло безразличие. Тя седеше неподвижна и го гледаше. Лицето й издаваше по-скоро обърканост, отколкото страх. Това все пак беше някакъв напредък, но в този момент нищо не го интересуваше.
— Лягай си — каза й той.
Из стаята се носеше лепкавата миризма на съвокупление, примесена със сладкия аромат на теменужки. Те лежаха един до друг, без да се докосват и макар че леглото бе широко, той усещаше топлината й. По едно време усети, че постелята се движи, извърна глава и видя раменете й да се тресат. Бе заровила глава във възглавниците и плачеше, без да издава нито звук. Той посегна да я докосне, но после размисли и се дръпна.
Плака дълго. Когато най-после заспа, той все още лежеше буден, вперил невиждащ поглед в балдахина отгоре.
Бледото утринно слънце я събуди. Беше свикнала да спи при спуснати завеси и затворени капаци и дори тази слаба светлина бе достатъчна, за да прекъсне съня й. Когато понечи да отвори очи, единият й клепач остана залепнал. Окото й пулсираше, а когато го докосна, усети, че е подуто и възпалено.
Бавно понечи да се изправи, но коляното й се отърка в груба, космата плът. Ариана дръпна завивките до брадата си и със страх погледна дали не го е събудила.
Той лежеше по корем, извърнал лице встрани. Беше изритал чаршафите и те сега стояха свити на масур около краката му.
„Има тяло на боец“, помисли си тя.
Мургаво, пълно с белези, загоряло от дългогодишни битки в дуели и войни. Плътта му носеше отпечатъка на тези години. Раната на рамото му беше зловещо сбръчкана, а обагрената с кръв превръзка се бе свлякла чак до кръста му. Тя неволно посегна да докосне раната… и той скочи преди Ариана да успее да извика.