Залата долу беше в окаяно състояние след снощните оргии и това бе задачата, с която Ариана щеше да се заеме най-напред. Щеше да й трябва цяла орда слуги, за да я почисти, но тя реши първо да огледа набързо останалите сгради и двора, та да е наясно с цялата работа, която трябваше да се свърши.
Макар все още да бе утрин, навън бе адска горещина. На хоризонта не се виждаше нито облаче, което да засенчва дълбоката синева на небето. Дворът кипеше от работа като кошер, защото новият господар на Рудлан нямаше време за губене. Група мъже покриваха със слама покрива на хамбара, ковачът усилено блъскаше с чука си по едно рало, две момчета търкаха до бяло стените на кухнята с дългите си четки.
Ариана прекосяваше двора, когато забеляза братовчедите си Айвър и Кайлид, които се приготвяха за път. Понечи да им извика, но навреме размисли. Насиненото й око щеше да ги накара да си направят погрешни изводи и това можеше да доведе до нова война. Тя се мушна в отворената врата на един от оборите.
Вътре беше тъмно и малко по-хладно. Миризмата на прясно сено изпълваше въздуха. Конете бяха заети със сутрешния си зоб, но оръженосците и конярчетата, изглежда, имаха други занимания. Ариана дочу младежки глас да тананика някаква пиянска уелска песен. Мелодията я отведе в малка стаичка. На прага тя се спря усмихната и взе да наблюдава брат си, който си пееше, докато натриваше едно седло с гъша мас. Когато чу името си, момчето подскочи.
— О, Ариана, ти ли си? — Той понечи да се усмихне, но при вида на синината светлозелените му очи се ококориха. — Той те е бил! Това норманско копеле си е позволило да те бие!
— Не, не ме е бил. — Рьодри бе назначен за втори оръженосец на господаря на Рудлан, но той си оставаше пленник и Ариана не искаше да го подтиква към щуротии. — Стана случайно. Помниш ли, когато се борихте с Дафид и той без да иска ти счупи ръката? Е, нещо такова се случи и снощи.
— Ти си се борила с лорд Рейн!?
— Що за глупости! — викна му тя, за да прикрие внезапното си смущение. — Това седло на господаря ли е?
Рьодри се намръщи и запремята парцала от едната ръка в другата.
— Да, онзи проклетник Талезин ми нареди да го почистя. — Той кимна към купчината мундщуци и юзди в ъгъла и добави: — Каза, че ще ме провеси с краката надолу, ако не излъскам всичко това до довечера. Тоя сополанко се държи сякаш е самият крал Хенри. Знаеш ли как умее да раздава заповеди насам-натам?
Ариана сдържа смеха си, за да не засегне момчешкото достойнство на брат си и отвърна:
— Е, нищо. Лорд Рейн ще се зарадва като види колко чисто е седлото му.
Рьодри сви рамене и наведе глава.
— Да, но само си губя времето. После сниши глас и добави: — Не ме пазят строго, Ариана. Отдавна можех да избягам, но бях сигурен, че няма да дойдеш с мен. Ако искаш да опитаме тази нощ, а?
Ариана го сграбчи за раменете и силно го разтърси.
— Господи, да не си си загубил ума? Забрави ли, че сме пленници за доброто на Гвинедия? Да не би да искаш да дадеш на Хенри повод отново да нападне земите ни с проклетата си армия?
Рьодри седеше, вперил поглед в мърлявия под на обора.
— Не…
— Пленниците не трябва да бягат, но не това е най-важното. Та ти даде клетва на вярност пред лорд Рейн, когато стана негов оръженосец!
— Тази клетва не струва и пет пари. Тя е дадена на норманец. Мразя лорд Рейн почти колкото и онзи проклетник Талезин. — Той смръщи вежди и я погледна право в очите. — Ариана? Помниш ли онази легенда за норманския граф, който се оженил за дъщерята на Повие и после, когато обявил война на баща й, я убил?
Ариана добре познаваше тази история. Та кое ли уелско дете не бе закърмено с нея! Тя беше ярък пример за коварството и жестокостта на норманците. Графът бе устроил засада на господаря на Повие и жена му, като разбрала пъклените му намерения, веднага предупредила баща си. Графът, вбесен от предателството, отрязал главата на съпругата си и я набучил на кол пред вратите на крепостта.
Ариана разроши сламената коса на брат си и сложи ръка на рамото му.
— Не се притеснявай за мен, Рьодри. Няма да дам повод на лорд Рейн да набучи главата ми на кол — каза тя, но можеше да си представи, какво би направил Черният дракон, ако извършеше предателство спрямо него, пък макар и за благото на баща й и неговия народ.
Рьодри се дръпна рязко от прегръдката й и извика: