— Баронът останал поразен от смелостта на момчето и се отказал от пъкленото си деяние. Виждате ли, милейди — толкова просто и същевременно така сложно.
Болката стана още по-силна.
— А баща му?
— Той просто се изсмял. Изсмял се, когато разбрал какво възнамеряват да правят със сина му, изсмял се, когато се зарекли да го скопят и да му извадят очите. Той просто се смеел и толкоз.
Ариана стоеше до прозореца и чакаше, когато свирачът наду рога да оповести пристигането на господаря.
Небето бе притъмняло вече и само на хоризонта все още се виждаше ивица светлина. Нова луна, тънка и остра като сърп, висеше над портата. Пред стълбите на замъка един слуга тъкмо палеше факлите и огнените езици плющяха на вятъра като знамена.
От тъмнината изникнаха два коня и Ариана забеляза кичури гъста червеникава коса. Странно, това, че Талезин язди редом с господаря си, изобщо не я учуди. Следобеда той бе изчезнал от избата като призрак и тя вече се чудеше дали разговора им не беше просто продължение на видението й.
Рейн слезе от коня и едва допрял стъпала на земята, вдигна глава към нея. Тя подскочи и почти се дръпна назад, но реши, че това би било глупаво и остана на мястото си. Факлите осветяваха острите черти на лицето му; вятърът развяваше гъстата му коса и над главата му се виеха кичури като дяволски рога.
Някой го извика отвътре. Той хвърли последен поглед нагоре и тръгна по стълбите. Дълбоко в нея, като стълбове горещ дим, забушуваха страх и възбуда, които така се сляха, че тя не можеше да различи едното чувство от другото.
Докато го чакаше, огледа стаята. В мангала гореше огън. Ваната наблизо бе пълна с гореща вода, над която се издигаше ароматна пара. На застланата с килими софа бяха подредени овесени сладкиши и козунаци, плодове и сирене, кани с вино и бира. В една купа киснеха изсушени билки да подслаждат въздуха. Тръстиките бяха сменени. Дори завесите около леглото бяха изтупани от прахта.
Той се забави доста и тя вече се разхождаше безцелно из стаята, когато дочу подрънкване на шпори и тропот на ботуши по стълбата. Ариана забеляза, че е стиснала ръцете си отпред като досадна бавачка и бързо ги отпусна. Дланите й бяха изпотени.
Вратата се полюшна безшумно на смазаните си панти и той влезе в стаята, донесъл със себе си хладината на нощта и мириса на море.
Не беше сам. С него вървеше и сър Одо, следван от трима мъже, които говореха един през друг в желанието си да привлекат внимание. Тя наля чаша бира и му я подаде, но той говореше и възнагради жеста й само с леко кимване. Ариана се почувства нежелана, но когато тръгна към вратата, той извика:
— Остани, Ариана.
Говореше с хората си тихо и сдържано, а те не криеха възхищението и уважението си. Докато го гледаше, Ариана си помисли, че човек с неговите възможности можеше да добие власт, която да се мери с кралската, дори с титла и земи наполовина на тези в имението Честър. И все пак той не бе получил нищо от баща си. Нищо освен огорчения. Ясно защо носеше низшата си кръв като катранена риза. Тя му бе донесла само болка.
Мъжете си тръгнаха и те най-после останаха сами.
Той се обърна и погледът му я обходи от глава до пети. Очите му станаха тъмни и премрежени и лицето му се изпъна. Странното напрежение вътре в нея нарасна и Ариана все повече го усещаше — горещо и влажно, като парата, която се надигаше от ваната му.
Искаше й се той пръв да проговори, но като видя, че няма да го направи, тя се престраши:
— Ваната ви е готова, милорд. Вечерята също.
Той се огледа наоколо.
— Май ще ми хареса да съм женен.
На лицето му изгря усмивка — ведра и ослепителна като горещо слънце.
Сърцето на Ариана заби неравномерно. Беше против законите Божи човек да се усмихва така. Едва когато понечи да каже нещо, тя усети, че усмивката му бе спряла дъха й.
— Но аз се съмнявам, че някога ще ми хареса да имам съпруг.
Погледът му се прикова върху устните й и тя се почувства сякаш я докосваше с пръстите… или с устните си.
— Помогни ми да се съблека, жено — каза той с дрезгав глас.
Тя се подчини и се зае с одеждите му, както бе правила толкова често, когато братята й се връщаха от лов. Но ръцете му легнаха на раменете й и той я придърпа към себе си. Миг или два двамата стояха долепили носове и тя успя да забележи, че преди да я целуне очите му наистина потъмняваха и добиваха цвета на топла пепел.
Целуна я страстно. Почти нараняваше устните й. Ръцете му се плъзнаха около талията й и тя притисна гърди в кокалените плочки на бронята му. Ръката му се спусна надолу по гърба й, обхвана високо бедрата й и придърпа тялото й нагоре към твърдината между краката му. Когато безкрайната му целувка най-после завърши, устните й пулсираха. Тя ги докосна с език и усети вкуса на бира и… на мъж.