— А това, Ариана? Дали ще започне да ти харесва с времето? — хвана той ръката й и я пъхна в панталона си.
Членът му сякаш потрепваше в дланта й — плътен, твърд и горещ. Тя дишаше толкова шумно, сърцето й така бясно биеше, та й се струваше, че той не би чул думите й, дори да измислеше какво да му отговори.
Пусна я. Ръката й пареше. После се измъкна от бронята си и тя я пое от ръцете му. Рязкото движение при свалянето на ризата раздразни раната на рамото му и той потръпна.
Как ли ще ме накаже за това, помисли си Ариана. И за чувала от зебло и пепелта.
Той се изправи, протегна се и мускулите на гърба му се изопнаха. После отиде до масата и си наля още бира. Когато поднесе чашата към устата си вените и сухожилията на ръката му изпъкнаха. Тя си помисли, че само с един удар тази ръка можеше да я убие. Вече го познаваше по-добре, но не достатъчно и все още се страхуваше от него.
— Ще ме биете ли, съпруже?
Той се обърна и леко вдигна вежди от изненада.
— Обикновено не бия жените си просто така за разгрявка. Направила ли си нещо днес, заради което да се налага да те наказвам?
Тя стисна ръце зад гърба си и се изпъна като струна.
— Значи би ме ударил, ако си сигурен, че го заслужавам.
Той остави чашата на масата, без да отмества поглед от нея.
— Какво си направила?
— Не, не ме разбра. Просто не познавам норманските порядки и ми се искаше да разбера, какво… мога да очаквам от теб.
„Трябва ли да се страхувам от теб“, бе скрития смисъл на думите й, но гордостта й не й позволяваше да го изрази ясно.
— В Уелс законът повелява, че един съпруг може да удари жена си само по три причини — ако я завари с друг мъж, ако проиграе стоките му, или ако накърни мъжествеността му. Ако съпругът си позволи да удари жена си заради нещо друго, тя има право да разруши брака. Освен ако той не заплати за грешката си, естествено.
Желанието й да заплаче бе станало толкова силно, че стягаше гърлото й.
— Не мога да ти позволя да ме удряш за каквото и да било друго.
— Не мога да позволя! Изглежда забравяш, че сега си в Англия, а в Англия мъжът може да нрави с жена си каквото поиска.
— Значи може да я бие просто така за разгрявка? — попита Ариана, неспособна да преглътне факта, че гласът й трепери.
Като кимрийка тя имаше своите права. Веднъж омъжена за него, тя нямаше нищо.
Той пристъпи към нея и тя стегна всеки свой мускул, за да не отстъпи назад, макар бавния и ленив начин, по който се движеше да й подсказваше, че няма да я удари. Поне не сега.
Беше сплела косата си в дебела плитка, която се спускаше през рамото й. Пръстите му пропълзяха по плитката, започвайки от врата, спускайки се надолу покрай гърдите, следвайки всяка извивка.
— Ти играеш ли комар? — попита той.
Ариана изведнъж осъзна, че той разплита косата й.
— Не, но…
— Ако те хвана с друг мъж, Ариана, аз няма да те бия, а направо ще те убия. — Гласът му беше твърд и равен, но пръстите, които разплитаха косата й, останаха нежни. — А що се отнася до мъжествеността ми… няма смисъл да накърняваш ненакърнимото. — В очите му просветна някакво пламъче и Ариана си помисли, че той всеки момент ще се разсмее. — Сега разбра ли какво можеш да очакваш от мен?
Ариана се опита да мисли, но мисълта й бе станала бавна и тежка. Единственото, което приковаваше вниманието й в този момент, бе усещането на пръстите му в косата й.
— Ще бъда твой покорен спътник.
— Е, най-после постигнахме съгласие върху нещо — каза той и рязко се дръпна.
Стовари се на стола и започна да измъква ботушите си. Ариана го гледаше като замаяна известно време, а после приклекна в тръстиките пред него и се зае да му помогне. Той се наведе и зарови пръсти в косата й. Полека вдигна главата й, докато погледитеим се срещнаха и каза:
— Ще бъда много внимателен с теб тази вечер и ако не се бориш, няма да те боли толкова.
— Лъжеш.
— Е, може би съвсем малко. Ти си толкова мъничка и крехка.
— А мъжката ти „гордост“ — толкова голяма.
По устните му пробяга едва забележима усмивка и тя затаи дъх.
— Това за „гордостта“ ми обида ли беше, или комплимент?
Ариана наведе очи, странно доволна, че я подкача. Внезапно си спомни нещо, което я накара да се усмихне. Беше през лятото, когато бе навършила дванадесет. Почти усещаше топлото слънце, което грееше над главата й тогава, горещият пясък, който се провираше между пръстите й, миризмата на сол и водорасли, плясъкът на вълните.