Без да се замисли, Ариана разказа спомена си.
— Вие мъжете сте толкова чувствителни към тази си част на тялото. Веднъж спипах четирима от братята си на плажа край остров Мун. Стояха в полукръг над водата и отначало не можех да си обясня какво правят, защото гащите им бяха свалени до коленете. А те се състезаваха, кой ще се изпикае по надалеч в океана и мереха на кого пишката му е по-дълга.
Рейн се разсмя. Тя също прихна и гласовете им — нейният, звънлив и сладък, неговият, дълбок и гърлен — се сляха в едно и изпълниха стаята.
Той спря пръв, а тя, като го чу да млъква, преглътна последните трели на смеха си. В стаята изведнъж стана неприятно тихо. Ръката му, която досега лениво бе премятала косите й, се плъзна по шията й. Той я галеше, галеше, галеше и непознато чувство, топло и тежко, завладя съзнанието й.
Тя се дръпна рязко и скочи на крака. После отиде до умивалника, напълни емайлирания съд с вода и го донесе пред него.
— Какво правиш? — попита той.
Тя се наведе над него и спуснатите й коси паднаха върху голото му рамо. Той зарови лице в тях и притвори очи, но Ариана беше заета с превръзката на рамото му и не го забеляза.
— Превръзката ти е залепнала за раната. Трябва да се намокри. Иначе няма да мога да я сваля.
— Просто я дръпни.
— Ще те заболи.
— Няма да ме заболи, колкото когато ме наръга с онази кама.
Тя дръпна рязко превръзката. Той не издаде нито звук, но цялото му тяло се стегна и устните му побеляха.
От раната бликна прясна кръв. Тя навлажни една кърпа и взе да забърсва кръвта.
— Господарю, надявам се, ще приемете извинението ми за това, че ви нараних. Тогава имах причина, както сам знаете, но сега съжалявам.
— Е, една драскотина повече или по-малко… — сви рамене той.
— Снощи трябваше да наложите раната с имел, щеше да спре кръвта. Все пак може и да не ви остане белег.
По гърдите му се беше разплискала вода, която се стичаше на бавни струйки по стегнатите му мускули и накъдряше тъмните косъмчета около зърната му, преди да потъне в гънките на корема му.
Тя отмести поглед от тялото му и се загледа в позлатените цветни мотиви на стената отсреща. Чувстваше се така стегната и пламнала, сякаш плътта й нарастваше отвътре и се притискаше до кожата й.
— А сега, чакам вие да ми се извините, съпруже.
— Какво?
Гледаше я с изцъклени очи, като ударен с мокър парцал. За краткото време, в което се познаваха, той бе направил доста неща, за които да се разкайва, и сигурно сега премисляше, за кое от тях трябва да се извини.
— За това, че насини окото ми — помогна му тя.
— Как ли пък не! Ти си го заслужаваше, а отгоре на всичкото — стана случайно.
— Аз ти се извиних. Първо, за това, че те нарекох копеле, макар наистина да си такъв… Искам да кажа, по стечение на обстоятелствата — добави тя бързо. — А сега и за това, че те наръгах, когато се опита да се гавриш с мен.
— Опитвах се да се любя с теб.
— Така че най-малкото, което мога да искам от теб, е да ми се извиниш, загдето ме удари — било то случайно, или нарочно. Би било справедливо.
— Как, за Бога, ще е справедливо да ти се извинявам за нещо, което сама си си навлякла?
Ариана се изправи рязко.
— Вие, господине, сте безкрайно невъзпитан. Дори за норманец — отсече тя и грабна легена, но той я хвана за китката.
— Цяла вечер ли ще се джафкаме за това?
— Аз не джафкам. Да не съм куче!
Той стисна зъби и скулите му заиграха.
— Добре. Извинявам се, че случайно те ударих в окото, докато се опитвах да се предпазя от смъртоносния удар, който ми нанесе с петнайсет сантиметров кинжал.
— Не приемам извинението ти!
— Не приемаш…
— Не. Ако ще се извиняваш така надменно — по-добре недей.
— Господи Боже!
Рейн скочи от стола като ужилен и обърна легена върху нагръдника й.
Водата беше студена и Ариана цялата изтръпна. Тънката коприна се полепи по тялото й, а от студа зърната й настръхнаха и изпъкнаха като два лешника. Това й напомни за всичко, което бе преживяла предишната вечер, как бе поел гърдата й в уста, как бе засмукал като бебе…
Тя вдигна очи да го погледне. Сърцето й биеше така силно, че ударите му отекваха в цялото й тяло и тя сякаш не можеше да си поеме въздух. Погледът й спря на устните му. Искаше й се да… искаше се й се да я… целуне.
Устните му се открехнаха и тя прокара език по своите. Главата й се отпусна назад, той се наведе над нея…
О, Господи, трябваше да я целуне…!
Дъхът му я погали и тя въздъхна.
Желаеше, чакаше целувката му.
Устните му докоснаха нейните и той най-после го направи.
Целуваше я жадно, притискайки устни до нейните, принуждавайки я да ги разтвори. Езикът му я погали веднъж-дваж, а после се втурна навътре. Тя се скова за миг, все още несигурна, но накрая отвърна на целувката му.