Той отлепи устни от нея бавно, като продължаваше да я обсипва с малки целувчици, сякаш не можеше да се спре.
— Боже Господи, колко сладки са устните ти! — простена.
Той се спусна надолу по брадичката, проследи извивката на шията й и тя отпусна глава назад и зарови пръсти в раменете му. Чувстваше се натежала, изтръпнала от странна болка. Вътре в нея всичко омекваше и се стичаше като разтопено масло.
Ръцете му обхванаха главата й, навеждайки я надолу, докато погледите им се срещнаха.
— Ариана?
Тя се поколеба за миг, отново завладяна от внезапен страх. Цял живот щеше да прекарва нощите си с този мъж, в неговото легло. Не можеше да се страхува вечно.
Измъкна се от ръцете му и бавно, без да отделя очи от него, вдигна ръка и с треперещи пръсти развърза нагръдника си.
Той се усмихна и тя изведнъж осъзна, че няма от какво да се бои.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ариана лежеше гола на леглото и го наблюдаваше как се съблича. Сатенените чаршафи галеха гърба й хладни и меки. Светлината от свещите хвърляше ръждиви сенки по бронзовата му кожа и проблясваше в гарвановочерните косъмчета по гърдите и в слабините му. Лицето му беше в сянка и тя не можеше да види очите му.
В стаята бе толкова тихо, че се долавяше съскането и пукането на въглените в мангала и свистенето на вятъра в стрехите. Чуваше се дори дишането.
Рейн се отпусна на леглото до нея и поглади лъскавата й коса. Устата му се изкриви в странна гримаса и изведнъж, сякаш неспособен да устои на желанието, той зарови лице в косата й. Приличаше на дете, което се гуши в плюшеното си мече.
— Миришеш така вкусно — промълви той с нещо средно между стон и въздишка.
— Ще ме ядеш ли?
Той вдигна рязко глава и я погледна с ококорени очи. После избухна в неочакван смях, който така я стресна, че тя се изчерви. Защо ли се опитваше да играе на изтънчени любовни игрички с него, след като открай време не й се отдаваше да го прави?
— Божичко, колко си невинна! — възкликна той с леко дрезгав глас и прокара пръст по устните й. — Бях забравил, че все още съществуват и такива момичета — невинни, чисти… непорочни.
Свободната му ръка обхвана главата й и той се наведе да я целуне. Устните й се разтвориха и той жадно ги погълна. Целува я дълго, с цялата палитра усещания, присъщи за една целувка — от нежното и едва доловимо докосване на устните, до дълбокото и страстно сливане, което я влудяваше. Когато най-после вдигна глава, устните й бяха подпухнали, тръпнещи и вече не така непорочни.
Той се наведе над нея и с влажни целувки проследи извивките на лицето й — веждите, скулите, носът… Очите му бяха премрежени от страст, а по устните му заигра едва забележима усмивка. Тя притаи дъх в очакване тази усмивка наистина да изгрее, но той изведнъж скочи и рязко дръпна една от възглавниците.
— Какво правиш? — извика тя уплашено.
— Търся кинжали.
Той посегна към другата възглавница, но Ариана хвана ръката му.
— Тази вечер ти се доверявам, милорд. Вярвам, че няма да ми сториш зло. Довери ми се и ти.
Китката му се стегна под пръстите й. Очите му изстинаха, а устните му се свиха в черта. Щеше да погледне и под другите възглавници. Не вярваше в никого и в нищо.
Първо се отпуснаха устните му, макар все още да бе далеч от усмивката. После освободи ръката си, но не посегна да вдигне следващата възглавница, а наведе глава и потърси с устни вдлъбнатината на шията й. Тя пое дълбоко въздух. Всяка пора по тялото й сякаш се изпълваше с аромата на топлата му кожа.
— Желаеш ли го, Ариана? — Дъхът му я галеше. — Кажи ми, искаш ли го.
Тя се замисли какво ли би направил, ако му отвърнеше „не“. Дали щеше да я обладае въпреки всичко, както бе направил снощи? Не, нямаше намерение да го подлага на изпитание. Щеше да излъже, ако отречеше.
— Искам… искам те!
Ръцете му запълзяха по тялото й, проследиха извивката на хълбоците й, погалиха корема й. Ариана усети, че главата й натежава. Кожата й пареше и тръпнеше. Пръстите му се спуснаха надолу към тъмния мъх в слабините й. Докосваха я едва-едва, като внезапен полъх на немирен вятър и чувството, което я обзе, бе толкова силно, че почти й причини болка.
Тя отблъсна ръката му и прошепна:
— Не мисля, че ми харесва да правиш това.
— Лъжкиня! Напротив, много ти харесва — отвърна той, но не я докосна повече там.
Ръцете му обхванаха гърдите й и те сякаш потръпнаха и наедряха. Горещи вълни обляха слабините й и се спуснаха надолу по краката й, сякаш тялото й се разтапяше отвътре.
— Колко е нежна кожата ти! — прошепна той в косите й. — Толкова нежна…