Ръцете му, тъмни на фона на млечнобялото й тяло, представляваха приятна гледка. Дългите му пръсти следяха линията на ребрата й, подскачаха над сърцето й, обгръщаха гърдите й.
Време беше и тя да го докосне. Дланите й неволно се плъзнаха но извивките на гърдите му, пръстите й се заровиха в тъмните косъмчета по тях. Ариана се учуди как е възможно кожата му да е толкова копринена и топла, а плътта отдолу — така стегната и здрава. При всяко негово движение тя усещаше обузданата сила на тялото му.
Той се извърна и я притисна до себе си. Членът му, твърд и горещ, се плъзна между бедрата й. Тя се скова за миг и неволно се дръпна, но дъхът му в косите й я отпусна.
— Няма нищо страшно, Ариана. Гали ме.
Не можеше да го гали. Би било неприлично. Но за неин ужас, той хвана ръката й и я притисна до твърдия си член. Когато пръстите й се затвориха около него, Рейн простена през зъби.
Топлината и твърдостта му я порази. Дланта й пареше сякаш държеше нажежено желязо.
— По-силно. Няма да се счупи — промълви той, макар гласът му да издаваше някаква болка.
Тя стегна пръстите си и раздвижи китката, все още боязливо. Той затвори очи. Скулите му станаха някак по-остри, кожата му — по-изпъната. Цялото му тяло започна да потръпва. Това, че го кара да се чувства така, внезапно изпълни Ариана с опияняващо усещане за сила.
— Господи, не мога… — Той сграбчи ръката й. — Стига!
После зарови лице в извивката на шията й и неочаквано се разсмя.
— Нещо ми подсказва, че съвсем скоро ще станеш много добра в тия работи.
Косата му галеше шията й, помете гърдите й и устните му се спряха над тях. Тя го гледаше как поема зърното й и го поглъща, както човек поглъща череша, за да я откъсне от опашката й, но този път не искаше да му се противопоставя. Удоволствието бе толкова силно, че тя почти изпищя. Почти изпищя и по-късно, когато пръстите му се спуснаха надолу към слабините й и започнаха онази игра, от която тя толкова се бе страхувала. Усещанията бяха по-силни от нея. Тя изви гръб и стисна бедра, по-скоро неволно, отколкото от страх.
Той спря и в тишината учестеното й дишане прозвуча неестествено. Когато отвори очи, устните му бяха на сантиметри от нейните, дъхът му изпълни устата й.
— Разтвори крака.
Бедрата й се подчиниха.
Пръстите му продължиха вълшебната си игра и при всяко докосване — като свещ, допряна до горяща факла — Ариана пламваше. Тя гореше, пламтеше отвътре, разпадаше се на хиляди частици и после отново се събираше. Усети, че стене, че движи хълбоците си по най-срамен начин, но не я беше грижа. За нищо…
Ноктите й се забиха в раменете му, главата й се мяташе неудържимо. Помисли си, че ако той не спре, тя всеки момент ще избухне, ще се разпръсне на хиляди парчета и никога няма да може да се намери отново. Огънят вътре в нея пламтеше и с всяка секунда ставаше толкова горещ и силен, че сякаш изсмукваше въздуха от гърдите й. Сърцето й бе спряло и тя бе сигурна, че само след миг ще умре и смъртта ще бъде спасение. И все пак продължаваше да се противи…
— Отдай ми се, Ариана! — прошепна той във врата й. — Отдай ми се!
— Не, не мога! — проплака тя, макар да не бе сигурна, какво точно я пита.
Знаеше само, че не може, не трябва да го допусне да преодолее тази последна бариера — все едно да му даде част от душата си.
Гърдите й мъчително се надигаха от усилието, с което дишаше. Кръв нахлу в ушите й. Тя отвори очи и го погледна. Не можеше да я притежава! Не трябваше да я притежава, защото не я желаеше истински. Поне не така, както тя бе мечтала да я желае мъж.
Той покри тялото й със своето. Членът му, горещ и гладък, се плъзна по корема й. Ръката му се втурна надолу по венериния й хълм, пръстите му се спуснаха навътре сякаш да проправят път и той леко и внимателно я облада. При първия допир тя изтръпна и се скова от страх, който постепенно отмина, сменен от усещане за изпълване и разпъване.
— Господи… толкова си мъничка!
Ръцете й шареха безспирно по гърба му и тя инстинктивно се раздвижи.
— Хубаво е, нали, хубаво е… — простена той и навлезе още по-дълбоко в нея.
Ръцете му обхванаха таза й. Той я притисна към себе си, но от това съприкосновението стана още по-пълно и дъхът й замря.
— Боли. Спри!
— Божичко, не мога да спра сега!
За миг той се измъкна от нея, а после отново се плъзна вътре, отначало леко, а сетне по-бързо. Ръцете му стискаха бедрата й и я движеха в такт с тласъците му. Болката поотслабна, макар да не бе изчезнала напълно.
Ариана го прегръщаше без дори да подозира. Усещането, че той я обладава, я плашеше, но бе по своему диво и възбуждащо. Горещо, напрегнато чувство пропълзя в слабините й и изпълни гърдите й, измествайки въздуха от тях.