Рейн млъкна внезапно и извърна поглед. Ариана се изправи и катурна мастилницата, която щеше да се разлее, ако той не се бе обърнал навреме, за да я хване.
Поредната й несръчност го разсмя и той я улови в прегръдката си.
— Ти си опасна жена — каза през смях, докато присядаше на раклата край прозореца и я придърпваше между краката си. — Опасна за самата себе си и за останалите с тия глупави идеали и необуздани лакти. — Гласът му стана странно мек и гальовен. — Може би трябва да те вържа и да ти запуша устата, както бе направил Талезин, когато те тикна в шатрата ми.
Бедрата му се стегнаха около ханша й и я придърпваха още по-близо. Тя се възпротиви за миг, но после се поддаде. Искаше да се поддаде. Дланите й легнаха на раменете му. Туниката му бе разкопчана и отдолу се виждаше мургавата кожа и тъмните косъмчета по гърдите му. Искаше й се да го целуне там, но не го направи. На брадата му имаше тъмно петно, което берберина беше пропуснал сутринта. И там искаше да го целуне.
Ръцете му обхванаха талията й и тя почти потрепери от докосването им. С усилие събра мислите си да подхване някакъв разговор.
— Добре че споменахте Талезин, господарю. — Гърдите му се надигнаха под дланите й.
— Какво е направил пак тоя нещастник?
— За двете седмици, които прекара в Рудлан, той е успял да легне с всички жени в кухнята с изключение на Берта, а сега е подхванал и млекарките.
— А защо е пропуснал Берта? Тя беше онази с чудните цици, нали?
— Ами! Висят и се тресат насам-натам като виме! — отвърна тя леко подразнена от факта, че мъжът й е забелязал прекрасния бюст на Берта.
Ариана смяташе своите гърди за малки и всяка вечер ги разтриваше с цвят от невен.
— Берта се отърва от животинската похотливост на оръженосеца ви понеже е болна.
— А-ха.
— Не в този смисъл, глупчо! Има шарка жената — разсмя се Ариана и го тупна с юмрук по гърдите.
Той хвана ръката й и я допря да устните си. Когато близна кокалчетата й с език, към рамото й запъплиха тръпки. Щеше да се люби с нея. Беше дошъл да я потърси именно заради това — да се люби с нея посред бял ден. Тя си спомни какво бе правил с тялото й предишната вечер, как я бе накарал да се чувства и осъзна, че и тя иска това да се повтори.
— Трябва да направите нещо с Талезин, господарю. Иначе Рудлан ще се напълни с бебета след девет месеца.
— И какво предлагаш да направя? Да го скопя ли? Кажи на жените да не вдигат крак за щяло и нещяло.
Ръката му се плъзна по гърдите й. Пръстите му намериха зърната й и Ариана прехапа устни, за да не простене от удоволствие.
— Трябваше да се сетя, че не мога да очаквам кой знае каква помощ от теб. Ти си мъж и не се интересуваш колко прислужници ще развратиш и колко дечурлига ще оставиш след себе си.
— Обиждаш ме, жено. Аз вече не мърсувам с прислугата, нито ръся копелета насам-натам. Нали съм женен!
Част от нея изпита удовлетворение от думите му, другата част почти не го чу. Усещанията, които ръката му я караше да изпитва, й пречеха да мисли за каквото и да било.
— Явно ще трябва да взема нещата в свои ръце — каза с усилие тя. — Ще дам на жените да пият билки. Така поне няма да зачеват.
Изведнъж той я сграбчи за ръката и рязко я дръпна към себе си.
— Ти откъде ги знаеш тия работи?
За миг тя просто стоеше и го гледаше объркана. Гърдите й още пареха там, където я бе докосвал.
— Всяка жена знае…
— Не, само уличниците знаят как да се предпазят мъжкото семе да не пусне корен.
— Обиждате ме, господарю.
Той я стисна още по-здраво, пръстите му се забиха в плътта й и скулите му заиграха. Ариана усещаше горещия му, гневен поглед.
— А знаеш ли как да се отървеш от бебе, което вече е заченато?
— Да, но…
— Ако посмееш да правиш нещо, за да махнеш детето ми, ще те убия, Ариана. Запомни го, защото наистина ще го направя, ако те хвана.
Тя се дръпна рязко от ръцете му и така изкрещя, че той примигна.
— Никога не бих направила подобно нещо, глупав празноглавец! Аз също искам да имам дете. Как ти се обърна езика да го кажеш!
Рейн вдигна глава и ококори очи.
— Празноглавец? — повтори той и Ариана си помисли, че всеки момент ще се разсмее.
Не можеше да свикне с тези внезапни промени в настроението му. Идеше й да го удари, но същевременно искаше да го целуне. Боже Господи! Не го разбираше, но по-странното бе, че не разбираше и себе си.
Той хвана вирнатата й брадичка и почти допря устните й до неговите.
— Значи искаш да родиш дете от едно норманско копеле?
— Че от кого друг? Нали си ми съпруг.
За миг той застина. Не правеше нищо, просто стоеше и я гледаше втренчено. После я целуна нежно и каза: