Не, Рейн искаше понито. Той беше детето в онзи двор, а тя просто бе съзряла част от миналото му. С тази разлика, че бе почувствала всичко, сякаш наистина се случваше с нея. Бяха забравили рождения му ден. Никой не знаеше кога е роден. А на нейните рождени дни винаги бе имало такава празнична суматоха…
Ариана стисна зъби да преодолее ледените тръпки, които разтърсиха цялото й тяло. Виденията й бяха започнали да стават прекалено истински. Страшно бе да влезеш в душата и сърцето на друг човек, невъзможно бе да стоиш и да съзерцаваш безучастен. Ами ако не се върнеше в реалността след някое от тези видения?
— Хубава работа! Да не би да припаднете заради две-три капки кръв, милейди?
Тя отвори очи. Талезин бе откъснал парче от кърпата и превързваше пръста й. Кичур огненочервена коса закриваше лицето му.
— Защо правиш това с мен? — попита тя.
Все още й се гадеше. Чувстваше празнота и безкрайна тъга.
Той вдигна глава и отметна косата си с бледа и нежна ръка. Очите му присветнаха пред лицето й, като котешки.
— Защото раната трябва да се почисти. Иначе ще се замърси и цялата ви ръка ще изгние.
Той още държеше треперещата й ръка.
— Не се подигравай с мен, момче. Защо ме караш да виждам тези неща… да ги чувствам…?
— Кои неща? Ако имате предвид дето ви стреснах, та си порязахте пръста, не сте права, защото аз почуках преди да вляза. Притесних се да не би да ви се е случило нещо, защото господарят изхвърча в залата, побеснял като див жребец и едва не ме събори, а после се разкрещя, че му се пречкам в краката. Дано да не сте се скарали пак, милейди. — Той въздъхна дълбоко. — Бог ми е свидетел, че вече се уморих да ви помирявам.
Той посегна да вземе легена с розова вода и Ариана се вцепени като видя бронзовия съд от умивалника, а не златния купел.
— Какво направи с него? — викна му тя.
— Милейди?
Талезин така се стресна от неочаквания въпрос, че разплиска водата по пода и впери в нея ококорените си очи, като кученце, хванато да дъвче нечия обувка.
— Вълшебният купел на Мирдин. Какво направи с него?
— Не знам нищо за никакъв вълшебен купел.
— Лъжеш! Ти го открадна от мен в деня, в който Рудлан падна, а после го довлече в същата тази стая, за да ме смутиш в деня на сватбата ми. Преди малко ми го подаде пак, а сега отново го няма и ти…
Ариана млъкна. Той щеше да отрече всичко. И какво от това? Купелът отново щеше да се появи някой ден, пък и тя не искаше да получава тези проклети видения повече.
Момчето беше оставило легена на умивалника и тръгваше към вратата.
— Талезин! — викна му тя.
Той застина, а когато се обърна бавно, на лицето му беше изписана крайна неохота.
— Милейди, заклевам се, че не знам нищо за никакъв вълшебен купел. Освен това имам важни задачи, с които трябва да се заема. Бронята на господаря плаче за излъскване и макар че брат ви се е заел да подготви коня на милорд, опасявам се, че клетникът е толкова безнадеждно непохватен, че не ще се справи сам. А ако работата не е свършена както трябва, аз ще понеса гнева на господаря. Знаете ли, как ще ме накаже…
Звънливият смях на Ариана прекъсна безкрайната тирада на момчето.
— Спри да плещиш глупости, че ще ти падне езика от много употреба и ми кажи, знаеш ли кога е рождения ден на лорд Рейн?
Талезин примигна веднъж-дваж и разцъфна в една от прелестните си усмивки.
— Странно, само преди час и аз си помислих, че необузданият характер на господаря се дължи на влиянието на Марс, под което е роден. Святото събитие се е състояло преди двадесет и шест години на утрешния ден. Затова съм обречен на такава злощастна съдба.
Ариана не можа да разбере какво общо има раждането на съпруга й със съдбата на Талезин.
— Стига глупости, момче! По времето, когато се е родил лорд Рейн, ти не си бил дори похотлив блясък в очите на баща си. Та казваш денят на раждането му се пада утре?
— Да. Жалко, че е пост, защото господарят хич не обича риба. Е, не се съмнявам, че готвачът ще измисли нещо за празника.
— Ще има празник?
— Ами мисля, че би било чудесно, милейди! — възкликна той и плесна с ръце. — Нали? Жалко, че не ми казахте по-рано, щях да съчиня ода по този случай.
Ариана се намръщи подозрително. От самото начало момчето сякаш нарочно я принуждаваше да устрои празник. Може би търсеше повод да свири на арфата си. Ариана отново се замисли дали музиката, която бе чула снощи, не беше изпълнена от него. Не, дори да имаше изключителен талант, момчето бе прекалено младо, за да е толкова изкусно с арфата. Ами ако беше някакъв магьосник? Разправяха, че магьосниците могат да създадат музика от всичко, могат да приемат всякаква форма и да пътуват през времето, да стават невидими и да бъдат едновременно на две различни места. Може би дори бяха способни да създават видения и да ръководят нищо неподозиращите смъртни, както си пожелаят.