— Рейн?
Той се обърна като стреснат. За първи път го назоваваше с името му и изречено така, с нейния тих и леко дрезгав глас, то извика в него мисълта за легло и съвокупление.
— Наистина ли би платил откуп за мен? — попита тя.
— Ти си моя жена.
Той не знаеше какъв отговор бе очаквала, но бе сигурен, че не го е налучкал. Това обаче беше единственото, което можеше да й отговори. Лицето й стана мрачно и тя пришпори коня.
Докато я гледаше как се отдалечава, той за миг си помисли какво ли би станало ако двамата се бяха срещнали преди години, преди животът окончателно да го опустоши. Тогава, когато още вярваше в любовта и вечното щастие и в силата на дъгата.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ариана се опита да улови погледа на Талезин, но той беше зает с чифт едри бели гърди. Момчето седеше на края на масата, а в скута му, вместо обичайната арфа, се мъдреше Берта. Момичето се смееше в захлас и прелестите й подскачаха току пред носа на Талезин.
Ариана се ядоса на оръженосеца, който, както обикновено, занемаряваше задълженията си. Малко успокояваща музика щеше да е от полза. Главата й кънтеше като църковна камбана от врявата, която изпълваше залата. Всички сякаш говореха едновременно, надвик-вайки ръмженето и джафкането на кучетата, които се въргаляха из тръстиките и чакаха да им подхвърлят кокали. Някои от рицарите на Рейн си бяха донесли дори соколите. Птиците стояха, кацнали на пръчки зад гърбовете на стопаните си, и с пронизителните си крясъци нравеха шума още по-непоносим.
Масите се огъваха под тежестта на тавите, пълни със змиорки в тесто и печени щуки с кимион. От почернелите от огън казани се издигаше ароматната пара на задушена есетра, подправена с шафран и праз. Имаше и деликатеси — белени лешници, ориз с бадеми и бели самуни хляб. Но най-виртуозното произведение на готвача бе един дракон, изваян от захарен памук.
Общо взето, въпреки постите, празникът се очертаваше пищен. Единственото, което липсваше, бе самият господар на Рудлан.
Но ето, че иззад паравана излезе сър Одо и, ухилен до уши, размаха огромните си ръце като вятърна мелница. Ариана замери Талезин с къшей хляб и най-после успя да улови погледа му. Момчето захвърли Берта и грабна извитата си арфа. При допира на пръстите му до бронзовите струни из залата се разнесе музика — чиста и звънлива като камбанен звън в тиха нощ. Всички утихнаха. Рейн застана на прага и Ариана усети, че на лицето й грейва усмивка. Очите й пареха, гърбът й беше скован, пръстите я боляха от безкрайното промушване на иглата през жилавия плат, но тя знаеше, че всичко щеше да добие смисъл, когато видеше изненадата и задоволството, които щяха да се изпишат на лицето на съпруга й, щом му поднесеше своя дар. Тя се надяваше, че това знаме ще означава за мъжа онова, което бе значело понито за момчето.
Когато Рейн влезе в залата, дори кучетата утихнаха. При вида на гостите и внезапната тишина, която го посрещна, той за миг се вцепени.
Ариана слезе от подуима. Може би си въобразяваше, но докато вървеше към него, очите му сякаш потъмняха и чертите на лицето му станаха по-меки. Цял следобед той бе укротявал един млад жребец, беше облечен в кожена туника, високи ботуши и износени панталони, но изглеждаше поразително красив. Ариана се поколеба за миг, а после хвана ръката му и го отведе на почетното място. Дланта му бе огромна и почти поглъщаше нейната, но допирът й бе нежен.
Той наведе глава и дъхът му погали страните й.
— Трябваше да ме предупредиш, че ще имаме гости, жено. Сигурно воня на обор.
Тя се обърна към него и долови миризмата му — на кожа, коне и мъж. Туниката му беше развързана до кръста и отдолу се виждаше мургавата му, запотена гръд. Ариана усети витиевата болка в слабините си и го погледна. Искаше й се да долепи лице до тези гърди… там, където зад здравите, изпъкнали мускули биеше сърцето му.
— Не се притеснявай, съпруже. Днес няма специални гости — каза тя с усмивка, изпълнена със сладостно очакване. — Всъщност ти си гостът, защото този празник е в твоя чест. Целият Рудлан е тук за да отбележи рождения ти ден, господарю.
Той подскочи като ужилен и благостта изчезна от лицето му.
— Какво?
Гласът му прокънтя в залата като удар на камшик. Талезин укроти звънливите струни и объркано свъси вежди, а после погледна господаря си с присвити очи, които горяха като две искри.