Краката на Ариана се подкосиха.
— К-къде е?
— В обора. Мисля, че умира.
Тя хукна към килера да вземе чантата с превръзки и билки. Защо го бяха оставили в обора? Сигурно е толкова ранен, че ги е страх да го преместят. Господи… пръстите й отчаяно се бореха с катинара. Умира! Рейн умира. Дяволите да го вземат, не можеше да я остави точно сега, когато тя тъкмо бе започнала да го опознава. Между тях имаше толкова недовършени неща.
Сграбчила знахарската чанта, тя се върна на бегом при момчето.
— Какво стана?
— Хълбоците му, милейди. Засегнати са хълбоците му. Замеряха ни с огнени стрели и факли. Една от тях го удари по хълбока и опашката му пламна. Много е обгорен, милейди!
— Опашката ли? — Ариана захвърли чантата на леглото и сграбчи момчето за кльощавите рамене. — Значи не Рейн, а проклетия кон!
Малкият я зяпаше с огромните си невинни очи.
— Не ви ли казах?
— Не, не ми каза — процеди през зъби тя и здравата го разтърси. — Нарочно ме подведе!
По лицето му пробяга самодоволна усмивка.
— Ама ви спря сърцето като разбрахте, че лорд Рейн умира? Мина ви през ум, че и вие трябва да умрете, защото животът би бил празен без него, нали? Не съзнавате ли, че изпитвате любов към този човек, милейди?
— Не изпитвам никаква любов, глупак такъв! — отсече тя и го блъсна така силно, че момчето се насади в тръстиките на пода. — Това е просто естествената загриженост на всяка съпруга. И само да си посмял да кажеш и думица на господаря си, заклевам се в прословутата ти богиня, че ще нахраня кучетата с теб! — довърши тя и, грабнала чантата, излезе от стаята, а Талезин се закикоти зад гърба й.
Въздухът в обора бе влажен и миришеше на мокри коне и прясна тор. Сламата шумолеше под тежестта на множество неспокойни копита. От една от клетките в дъното се носеше светлина, мъжка реч и хриптящото, измъчено дишане на страдащо добиче.
Стъпките й не издаваха нито звук по отъпканата пръст и тя застана пред вратата на клетката, без никой да я усети, и погледна вътре.
Туниката му беше мокра от дъжда, косата му лежеше залепнала на главата, извита в мокри къдрици. Двудневна брада засенчваше лицето му. Докато го гледаше, на Ариана й се стори, че бръчките, които обрамчваха устните му, са станали по-дълбоки, а кожата му — някак по-изпъната по скулите. Той седеше, кръстосал крака в сплъстената слама, прегърнал главата на коня в скута си. Говореше тихо на огромното животно и нежността, която прозираше в иначе грубите му думи, я шокира.
— Да не вземеш да ми умреш в ръцете, ти, стара купчина разнебитени кокали. — Ръката му галеше здравата черна шия така нежно, както и думите му. — Обещавам ти, че ще ядеш само лющен овес през всичките лениви години, които ти остават.
Скърцането на вратата го накара да се обърне и издайническото състрадание в миг изчезна от лицето му.
— Не предполагах, че ще дойдеш.
— Не виждам смисъл един расов кон да страда заради греховете на един норманец. — Тя приклекна до огромното животно и то веднага се укроти, сякаш усещаше, че присъствието й ще му донесе облекчение. Ариана зарови в чантата и започна да вади билки и други лекове, който щяха да й трябват. Козината на левия хълбок на коня беше изгорена и отдолу се виждаше зачервената му, подута от кървави рани кожа. Рейн следеше всяко нейно движение с очи, изпълнени с болка.
— Под каква звезда е роден?
Ритъмът, с който ръката му поглаждаше шията на животното, за миг се наруши.
— Не знам. Взех го като жребче. Имали значение?
— Естествено. Всички лекове са свързани със звездите и планетите, а някой от тях действат най-добре на тези, които са родени под определен знак. Е, след като не знаем кога точно е роден… налага се да приложим обикновеното лечение за изгаряне.
Тя забърка билките с горчиво вино, сложи цвят от глухарче и корени и заграби пълна шепа от микстурата, потискайки отвращението от миризмата и допира с мазната смес.
— Не мисля, че ще умре.
Той не отвърна, но бръчките около устните му се поотпуснаха.
Тя наложи раните с лечебната смес и като се изключат неволните потрепвания на силните му мускули, животното не помръдна. Докато се занимаваше с болното добиче, Ариана усещаше погледа на Рейн в гърба си, но когато се обърна, лицето му, както винаги, бе непроницаемо. Ала мисълта за болезнената нежност, която се излъчваше от гласа му, докато говореше на жребеца, не я напускаше.
„Дали би се отнесъл така и с жена, ако я обича?“, помисли си Ариана.
Конят потръпна и тя без да иска му запя:
— Ала в сърцето място има само за Господ, господар и верен ат.
— За Бога, тананикай всичко друго, но не и това — каза Рейн.
— Знаеш ли тази песен, господарю? — погледна го тя учудена.