— До последната дума. През първите шест месеца от пребиваването си с мен, Талезин почти всяка вечер „галеше“ ушите мис тази проклета любовна история. Престана, едва когато го заплаших, че ще му отрежа езика.
Ариана стисна устни да не се разсмее, но по тялото й премина ледена тръпка. Значи това все пак не бе сън. Или поне не неин сън. Искаше й се да понита Рейн какъв е краят на песента и дали девойката от езерото успява да спечели любовта на своя рицар, но отново гребна от микстурата и, без да промълви, продължи да налага жребеца.
Когато свърши, тя приседна на пети и избърса ръцете си със слама. Рейн внимателно отмести главата на коня от скута си и се изправи. Обхвана лакътя й с ръка и й помогна да стане, но когато Ариана вече беше на крака, той веднага я пусна. След мимолетното му докосване я обзе болезнена празнота.
Тя преглътна на сухо и каза:
— Нищо повече не мога да сторя. Билките трябва да смекчат болката му.
Той не отвърна.
Миг по-късно протегна ръка и прибра една немирна къдрица, която бе паднала над лицето й. Палецът му докосна скулата й.
— В теб има такава нежност, такова странно състрадание…
Гърлото й се стегна. Сърцето й заби често и неравномерно. Толкова й се искаше той да я прегърне, че почти усещаше болка. И все пак не можеше да забрави, че два дни по-рано той бе потеглил да се бие с Кайлид и Айвьр, а сега бе тук, жив, което означаваше, че братовчедите й са мъртви.
— Какво стана с братовчедите ми?
Той я погледна с леденостудени очи.
— Кайлид избяга. Айвьр загина в битката. Отсякох му главата и тялото му ще виси на кола, докато гарваните го оглозгат до кости, за да разберат всички уелсци, че господарят на Рудлан няма да търпи въстания.
Тя се обърна и хукна към вратата, но той я застигна само с две крачки. Сграбчи я за ръката и я долепи до стената.
— Ти си моя жена, Ариана. Това означава, че ще защитаваш най-вече моите интереси. Ще ми отдадеш уважението си, покорството и безценната си уелска вярност, каквото й да ти струва. Ще ми даваш и това — той пъхна ръка между краката й, — както и когато го поискам и ще престанеш да се преструваш, че не желаеш, защото и двамата прекрасно знаем, че това не е вярно.
Той замря. Нейното тяло потръпна, бедрата й се изпънаха и тя се изправи на пръсти. Дланта му едва забележимо помръдна нагоре и нежната коприна на дрехата й се сля с деликатните гънки на тялото й.
Ариана усещаше пулса си да бие ожесточено в слепоочията й в такт с дъжда, който барабанеше върху кожения покрив. Далеч от светлината, лицето му бе забулено в сянка, ала очите му горяха. Не беше отместил ръката си.
Тя пое дълбоко въздух и гърдите й се отъркаха в кожената му туника. От допира те се стегнаха, наедряха, а в слабините й натежа парлива болка. Той все още я докосваше…
— Ти ме желаеш, Ариана — каза той дрезгаво. — Усещам влагата, която се просмуква през дрехите ти. Лепкава и гореща.
Господи! Наистина го желаеше. Желаеше го с необузданост, която я плашеше. Изгубваше се в очите му — дълбоки и тъмни, насочени право към сочните й устни. Тя прокара език по тях. Съзнателно. За да го предизвика.
С бавна, страстна целенасоченост, той наведе глава и пое устните й в дълбока, дива целувка.
Дъхът му пареше, тялото му миришеше на мокра кожа, на гняв и похот. Той я сграбчи за косите и изтегли главата й назад, за да проникне още по-дълбоко в устните й. Тя се притискаше към него, забила нокти в здравия му гръб и двамата неусетно се свлякоха на мръсния под.
Той разкъса връзките на елека й и от внезапния студен въздух, който проникна през тънката й риза, гърдите й се стегнаха и очертаха. Миг по-късно устните му вече бяха там. Навлажняваха фината тъкан и си играеха с твърдите й зърна. Без да спира играта, той разкопча панталона си и пъхна ръката й вътре. Сподавеният звук, който се изтръгна от гърлото му, я накара да изтръпне.
— Да, Арйана, стена от удоволствие. Приятно ли ти е, че ме караш да се чувствам така?
Справедливо е, помисли си тя. Щом той бе в състояние да предизвика у нея желание, защо тя да не може.
— Направи го — прошепна тя.
Устните им се сляха и тя усети вкуса му. Вкус на мъж, жар и похот.
Той заметна шлейфа й и прокара длан по нежната кожа на бедрата й. Пръстите му проследиха контурите на тъмния триъгълник и се спуснаха надолу по деликатните гънки между краката й. Тя изви гръб, тазът й се отдели от пода, по тялото й премина конвулсия. Той се опита да вдигна полите й до кръста, но надиплената тъкан се бе заклещила под нея.
— Съблечи се! — каза той, обезумял от страст.
— Ами ако някой…
Не я остави да довърши. Разкъса роклята й до средата, после и ризата, докато накрая я разголи съвсем. Арйана застина, но не от изненада.