— Не е жесток ли! — почти изкрещя Ариана, но, за щастие, гласът й потъна във воя на вятъра.
Навън проблесна светкавица, толкова ярка, че проникна дори през процепите в дървените стени на обора. Оглушителен гръм разцепи въздуха и жребеца подскочи уплашен.
— Няма да напуснете крепостта — изтъпани се Талезин пред нея.
Вятърът блъсна отворената врата и я запрати към стената. Конят отскочи назад, Ариана сграбчи юздите и зяпна като вцепенена пред внезапния гняв на природата. Поредната светкавица освети двора, по който, носено от вятъра, се търкаляше столче за доене. Небето бе по-черно и от самия ад. Облаците изведнъж се разпориха и върху двора се изсипа порой, който за миг го превърна в разкаляно блато.
— Не можеш да избягаш в такава буря — каза момчето и протегна длан да я хване.
На светлината от светкавиците слабоватата му ръка изглеждаше почти синя. Когато я докосна, през Ариана премина огнен стълб, сякаш мощта на бурята се бе въплътила в момчето. Или пук идваше от него…
При тази мисъл, цялото и същество се смрази. Светлината около момчето искреше и потрепваше, а черните му очи хвърляха сребристи отблясъци, сякаш луната грееше зад тях. Навън отново блесна светкавица — толкова ярка и гореща, че чак кожата й пламна. Тя изпищя и инстинктивно вдигна ръце да се предпази. Долови миризмата на сяра. Пред очите й заиграха златисти петна, които бързо избледняха, а когато впери поглед в лицето на Талезин, тя видя просто едно момче, което изглеждаше толкова уплашено, колкото бе и тя самата.
Ариана се опита да усмири коня, който вече беше подивял от бурята и го поведе навън. Талезин я последва, като непрекъснато приказваше:
— Спрете и помислете, милейди. Милорд направо ще побеснее. Не е на добре за бъдещото ви щастие, да прободете с нож съпруга си още в първата брачна нощ, а после — едва след седмица — да избягате от него. Какво му остава, освен да тръгне подире ви, а това страшно ще го вбеси. — Изведнъж Талезин се изпречи пред нея. — Не правете това, милейди, моля ви.
— Махни се от пътя ми, момче. Иначе ще пострадаш.
Малкият стисна юмруци.
— Нямам намерение да ви спирам, защото богинята ми е свидетел, че не е позволено. Но тя ще се разгневи и на двама ви, защото сигурно не е очаквала такива неща от вас, когато е кроила плановете си.
— Какви планове? Какво при… — Ариана почти се задави от вика, надигнал се в гърлото й при вида на Кайлид, който замахна от тъмнината и заби камата чак до дръжката между ребрата на Талезин.
Зениците на момчето се разшириха и в тях проблясна светлина, ярка като знойно слънце. В този миг светкавица разцепи небето, следвана от гръм, който разтърси земята. Клепачите на Талезин потрепнаха и се затвориха и той падна напред, отпуснат и безформен като парцалена кукла. Ариана посегна да го хване и се свлече на земята под тежестта му.
На туниката на момчето растеше мокро, черно петно, а лицето му бе бледо и неподвижно като на восъчна статуя. Ариана го държеше в прегръдките си и погледна към братовчед си. Този човек носеше нейната кръв и тя бе предала Рейн заради него.
— Ти го уби — промълви тя, но не можеше, не искаше да приеме факта. — Ти уби Талезин!
— Голяма работа!
Кайлид я сграбчи и я изправи на крака. Тялото на Талезин се търколи, ръцете му се разтвориха и той падна на пода като счупено разпятие.
— Да се махаме! Навън дъждът е толкова силен, че може да се удави човек. Ще излезем през предната врата без дори да ни забележат.
— Махай се тогава, да те вземат дяволите! — отсече Ариана и коленичи пред тялото.
Талезин… О, Господи, та той уби Талезин! Навън отново блесна светкавица и се отрази в аленото петно на туниката на момчето. Дрехата бе просмукана с кръв. Щом още кърви, може би не е мъртъв. Трябва да викне знахаря. И Рейн, да ще повика и Рейн. Само дето него го нямаше…
Кайлид отново я сграбчи, този път за косата.
— О, не, братовчедке. Ти идваш с мен. Откупа ще ми стигне да си купя половин дузина армии.
Ариана замахна да го удари, но той ловко се наведе и задърпа косата й така жестоко, че тя едва сдържа писъка си.
— Не бъди глупак! Рейн ме мрази. Няма да ти даде и пукната пара за мен.
Кайлид се разсмя.
— Ще даде. Иначе как ще опази честта си.
Ариана започна ожесточено да се бори, но беше безсилна.
— Кайлид, моля те, предадох съпруга си, заличих и последната надежда бракът ми да просъществува, за да спася живота ти! Не ми се отплащай така!
— Ариана, прости ми, но има някои неща, които един мъж просто трябва да направи…
Вятърът заглуши последните му думи, а Ариана видя юмрука му едва миг преди да се забие в лицето й.