Кристин свали летвичките и завърза намотаната вълна. Ариана погледна наведената глава на майка си и попита:
— Когато се оженихте с папа, ти обичаше ли го?
Кристин вдигна очи. Чертите на лицето й сега бяха станали меки и нежни, сякаш Ариана я гледаше през воал от мъгла.
— Дали съм го обичала? О, не. Изобщо. Почти не го познавах, пък и той ме плашеше. Изглеждаше ми толкова далечен и суров. И все пак пожелах да ме люби още от първия миг, в който ме докосна. — Тя се загледа в далечината и на устните й грейна едва забележима усмивка. — Беше като огън — горещ, буен, всепоглъщащ. Не можеше да се впише в нормалните рамки.
Ариана остана озадачена от това признание. И малко шокирана. Извърна лице, внезапно притеснена да срещне очите на майка си.
Погледът й пробяга към двамата мъже на пиедестала. Баща й се бе отпуснал на високия си трон, опрял едната си ръка на резбованата облегалка и стиснал рога в другата. Рейн беше отметнал глава и се смееше в захлас на нещо, което принцът му приказваше. Ръцете на по-възрастния мъж политнаха с удивителна грация и описаха във въздуха дуел с въображаема сабя. Без съмнение разказваше за някой от безчетните си двубои.
Ариана все още чувстваше топлина между бедрата си — приятна влага, останала след неговата любов. Тя опита да си представи как родителите правят това, което двамата с Рейн бяха правили този следобед, но съзнанието й се посвени да извика картината. Преди тя гледаше на Оуейн и Кристин Гвинедски от позицията на тяхна дъщеря. Те бяха за нея като богове — мъдри и неуязвими. Сега тя изведнъж ги видя като простосмъртни люде, податливи на човешките слабости, водени от чисто човешки страсти.
Оуейн се изправи и извика през залата:
— Кристин, любов моя! Двамата с Рудлан отиваме на покушение! Мерфин ап Хивел има едно стадо овце, на което съм хвърлил око още от началото на лятото. Едни такива рунтави, с гъста и белоснежна вълна.
Двамата калени в битките войни си помогнаха да слязат от пиедестала, сякаш се спускаха по най-стръмния склон на Голямата планина. После бавно и внимателно тръгнаха към камината, но столовете и пейките сякаш се бяха наговорили да им се пречкат в краката и придвижването бе съпроводено от трясъци и псувни, докато накрая двамата най-сетне пристигнаха при жените си невредими.
Оуейн се изсмя и от вонящия му на медовина дъх Ариана едва не припадна.
— Мръсник като Мерфин не заслужава такова прекрасно стадо. Това противоречи на природните закони, нали, Рудлан? — запита принцът и така сърдечно тупна Рейн по гърба, че той залитна.
Рицарят се усмихваше лениво на Ариана и направо я събличаше с горещия си, премрежен поглед.
— С норманеца решихме — обяви тържествено Оуейн, — че е наш дълг като християнски рицари да възстановим природата на… ъ-ъ-ъ… реда на природата.
Двамата не изчакаха отговора на съпругите си и тръгнаха да си пробиват път през лабиринта от заспали слуги и войници, които лежаха проснати в коридора.
— Да не си забравиш сабята, съпруже — викна Кристин подир мъжа си.
— Как можеш да ги подтикваш към такива глупости? Те са толкова пияни, че едва ли ще успеят да се качат на конете си, какво остава да яздят чак до Лин и да се бият срещу Мерфин ап Хивел — възмути се Ариана.
— Ако му забраня да тръгне, той ще се заинати. Мъжкото му достойнство ще го принуди да доказва пред норманския ти съпруг, че тук командва принцът на Гвинедия. Освен това, едва ли ще стигнат далеч — отвърна майка й и сви рамене.
— Държат се като деца — намръщи се Ариана.
— Такива са мъжете. Момичетата порастват, стават съпруги, после и майки, а мъжете дълбоко в сърцата си остават завинаги момчета. Една мъдра съпруга трябва да знае кога да се отнесе с насмешка към детинщините на мъжа си и кога да го смъмри за това.
В изражението на Кристин имаше решителност, която Ариана не бе виждала преди. През всичките тези години родителите й почти не се караха, но в редките случаи, когато това ставаше, Оуейн, могъщият принц на Гвинедия, винаги отстъпваше. Ариана твърдо реши, че преди да напусне имението, ще поговори с майка си и ще разбере как трябва да постъпи, за да укроти черния дракон.
Изведнъж силен плясък, следван от поредица цветисти псувни, наруши нощната тишина.
— Боже Господи! — възкликна Ариана и сложи ръка на устата си да не се изхили. — Паднаха в рова!
Майка и дъщеря внимателно положиха намотаната вълна и тръгнаха да спасяват мъжете си. Вървяха бавно, сякаш се разхождаха след литургия. Когато стигнаха до портата, стражарите на Оуейн вече бяха донесли въже и се готвеха да извадят двамата храбреци от слизестата вода. С пръст на устата, Кристин прибра въжето и им махна с ръка да се приберат.