Джонас беше доволен, че бе работил като доброволец на различни места, така че можеше да види разликите. Осъзна обаче, че понеже не се беше концентрирал върху конкретна дейност, сега нямаше никаква представа — дори и най-малкото предположение — какво може да бъде назначението, му.
Той се засмя тихо на себе си. Отново ли мислиш за церемонията, Джонас? После си каза, че с приближаването на важния ден вероятно всичките му приятели се чувстват така.
Мина покрай един санитар, който вървеше по коридора с една от старите.
— Здравей Джонас — каза младият униформен мъж учтиво. Жената, която водеше, се тътреше превита до него с меките си пантофи. Тя вдигна глава към Джонас и се усмихна, но тъмните й очи бяха мътни и белезникави и той разбра, че е сляпа.
Джонас влезе в помещението за къпане, където въздухът беше влажен и миришеше на почистващи лосиони. Той съблече туниката си и внимателно я окачи на закачалка на стената. После взе от една лавица сгъната престилка на доброволец и си я сложи.
— Здрасти, Джонас — извика Ашър, който беше коленичил пред една вана. Наблизо над друга вана се беше привела Фиона. Тя го погледна и му се усмихна, но беше заета да мие нежно един мъж, който лежеше в топлата вода.
Джонас поздрави приятелите си и санитарите, работещи наоколо. След това мина покрай редицата тапицирани шезлонги, където чакаха и други стари. Беше работил тук и знаеше какво се прави.
— Ваш ред е, Лариса — каза той, прочитайки табелката с името, закачена на дрехата на една жена. — Само ще пусна водата и ще ти помогна. — Натисна бутона на най-близката вана и се загледа в топлите струи, изливащи се през малките отвори в стените й. Ваната щеше да се напълни всеки момент и водата щеше да спре автоматично.
Той помогна на жената да стане от стола, заведе я до ваната, махна дрехата й и я държа за ръка, докато влезе и полегне във ваната. Тя въздъхна облекчено и се отпусна на меката облегалка за глава.
— Настанихте ли се? — попита той и тя кимна. Очите й бяха затворени. Джонас изстиска почистващ лосион върху чиста гъба и започна да мие крехкото й тяло.
Миналата вечер беше наблюдавал как баща му къпе новото дете. Изглеждаше по същия начин — деликатната кожа, успокояващата вода, внимателните движения на ръката му, хлъзгава от сапуна. Спокойната усмивка върху лицето на жената му напомни за Гейбриъл.
Както и голотата. Не беше позволено на гражданите на общността да гледат разсъблечените си тела, но правилото изключваше новите деца и старите и Джонас бе доволен от това. Толкова досадно беше да се криеш, докато се преобличаш за игра, и задължително да се извиняваш, ако случайно зърнеш някого без дрехи. Не разбираше защо е нужно това. Харесваше му чувството на сигурност тук, в топлото и спокойно помещение. Харесваше му доверието, изписано на лицето на жената, докато лежеше във водата незащитена, открита и свободна.
С периферното си зрение можеше да види как Фиона подкрепя възрастния мъж, за да излезе от ваната, внимателно попива тялото му с кърпа, а после му помага да се облече.
Джонас си мислеше, че Лариса се е унесла в сън, както често ставаше със старите, и внимаваше движенията му да бъдат нежни и тихи, за да не я събуди. Затова се изненада, когато тя заговори с все още затворени очи:
— Тази сутрин празнувахме освобождаването на Роберто. Беше прекрасно.
— Познавах Роберто — каза Джонас. — Помагах му с храненето последния път, само преди няколко седмици. Беше много интересен човек.
Лариса отвори очите си, които блестяха щастливо.
— Разказаха целия му живот, преди да го освободят — каза тя. — Винаги го правят. Но ако трябва да бъда честна — прошепна тя закачливо, — някои от историите са малко скучни. Дори съм виждала някои от нас да заспиват, докато ги слушат. Така беше, когато освободиха Една наскоро. Ти познаваше ли я?
Джонас поклати глава. Не можеше да си спомни за жена с такова име.
— Е, опитаха се да направят така, че животът й да звучи смислено. Разбира се — добави Лариса превзето, — всеки живот е значим, нямам предвид, че не е. Но Една… Господи, та тя беше родна майка, а после дълги години работеше в производството на храни, преди да дойде тук. Дори никога не е имала семейство.
Лариса вдигна глава и се огледа, за да се увери, че никой друг не ги слуша. После сподели:
— Не мисля, че Една беше много умна.
Джонас се засмя. Той вдигна лявата й ръка, пусна я отново във водата и започна да мие краката й. Тя измърка от удоволствие, докато той масажираше ходилата й с гъбата.