Джонас отвърна на усмивката й. Чувствата на Лили винаги бяха ясни и прости и обикновено беше лесно да бъдат разбрани. Предположи, че и неговите са били такива, когато е бил седемгодишен.
Той слушаше любезно, макар и не много внимателно, докато минаваше редът на баща му, описващ тревогите, които е изпитал днес на работа. Безпокоял се за едно от новите деца, което не се е справяло добре. Длъжността на бащата на Джонас беше детегледач. Той и другите детегледачи бяха отговорни за физическите и емоционални нужди на всяко ново дете в началото на живота му. Беше много важна работа, Джонас го знаеше, но не изпитваше голям интерес към нея.
— Какъв е полът му? — попита Лили.
— Момче — отговори баща им. — Сладко малко момче с прекрасен характер. Но расте по-бавно, отколкото би трябвало, и спи лошо. Сложили сме го в групата за допълнителни грижи, но комитетът започва да говори за освобождаването му.
— О, не — отвърна майка им със съчувствие. — Знам колко много те натъжава това.
Джонас и Лили също кимнаха със съчувствие. Освобождаването на нови деца винаги беше тъжно, защото все още не бяха успели да се насладят на живота в общността. И не бяха сторили нищо лошо.
Когато не се прилагаше като наказание, към освобождаване се прибягваше само в два случая. Освобождаването на старите беше повод за тържество в чест на един добре изживян и пълноценен живот, а освобождаването на ново дете винаги пораждаше въпроса дали за него е сторено всичко възможно. Беше голямо главоболие, особено за детегледачите като татко, които се чувстваха така, сякаш са се провалили. Но се случваше много рядко.
— Е — каза баща им, — ще продължа да се опитвам. Ще помоля комитета за разрешение да го водя тук вечер, ако не възразявате. Мисля, че това малко момче се нуждае от допълнителни грижи.
— Разбира се — отвърна майка им, а Джонас и Лили кимнаха. Те бяха чували баща им да се оплаква от нощния екип. Работата през нощта беше лесна и се възлагаше на онези, които нямаха интерес, умения или призвание за по-важните задължения на детегледачите от дневните смени. Повечето хора от нощния екип не получаваха дори брачна партньорка, защото им липсваше способността да се свързват с останалите, което беше необходимо условие за създаването на семейство.
— Можем дори да го задържим — предложи Лили мило, опитвайки се да си придаде невинно изражение. Но Джонас знаеше, че се преструва. Всички го знаеха.
— Лили — припомни й майка й с усмивка, — знаеш правилата.
Две деца — едно момиче и едно момче — за всяко семейство. Правилата бяха ясни.
Лили се изкикоти.
— Ами — каза тя, — помислих си, че може би само този път…
После и мама, която заемаше важна позиция в Отдела по правосъдие, описа чувствата си. Днес пред нея е бил изправен рецидивист — човек, който е нарушавал правилата и преди. Тя се бе надявала, че първия път е бил адекватно и справедливо наказан и след това върнат обратно на работното му място, в дома му, при семейството му. Виждайки го повторно пред себе си, тя почувствала безсилие и гняв. И дори вина, че не е успяла да промени живота му.
— Дори се страхувам за него — призна майка им. — Знаете, че няма трети шанс. Правилата гласят, че при трето нарушение той просто трябва да бъде освободен.
Джонас потрепери. Трудно му беше да си го представи, но знаеше, че това се случва. Дори в неговата група от единайсетгодишни имаше едно момче, чийто баща е бил освободен преди години. Никой не го споменаваше, но позорът беше голям.
Лили се изправи, отиде при майка си и се вкопчи в ръката й. Джонас направи същото от другата й страна. А баща му се пресегна през масата и хвана китката й. Един по един всички я утешиха. Скоро тя се усмихна, благодари им и прошепна, че вече се чувства по-спокойна.
Ритуалът продължи.
— Джонас — каза баща му, — тази вечер си последен.
Джонас въздъхна. Като че ли предпочиташе да задържи чувствата си скрити. Но, разбира се, това беше против правилата.
— Чувствам се неспокоен — призна той, доволен, че най-накрая бе намерил подходящата дума.
— Защо, синко? — баща му изглеждаше загрижен.
— Знам, че нищо не би трябвало да ме притеснява — отвърна Джонас — и че всеки възрастен е минал през това. Знам, че и вие с мама сте го изпитали. Но церемонията ме тревожи. Вече е почти декември.
Лили вдигна глава, очите й се разшириха.