Джонас кимна.
— В началото беше плашещо. И болката беше непоносима.
— Тогава ти се нуждаеше от мен. А сега те ще се нуждаят от мен.
— Всичко това е безсмислено. Ще намерят някой да ме замести. Ще изберат нов Пазител.
— Никой все още не е готов за обучение. О, те ще ускорят избора си, разбира се. Но не се сещам за друго дете, което да има нужните качества.
— Има едно малко момиче със светли очи. Но тя е едва шестгодишна.
— Така е. Знам за кого говориш. Името й е Катарина. Но е твърде малка. Така че ще бъдат принудени да понесат сами спомените.
— Искам да дойдете с мен, Пазителю.
— Не. Трябва да остана — отвърна мъжът строго. — Искам да остана, Джонас. Ако дойда с теб, ще ги оставим беззащитни пред спомените. Ще настъпи хаос. Те ще се унищожат един друг. Не мога да дойда.
— Пазителю — каза Джонас, — нас не трябва да ни е грижа за останалите.
Пазителя го погледна въпросително. Джонас наведе глава. Разбира се, че ги беше грижа. В това се състоеше всичко.
— Във всеки случай — въздъхна Пазителя — няма да успея. Твърде съм слаб. Знаеш ли, че вече не виждам цветовете?
Това разби сърцето на Джонас. Той се пресегна да докосне ръката на стария мъж.
— Ти имаш цветовете — каза му Пазителя. — Имаш и нужния кураж. Ще ти помогна да придобиеш и сила.
— Преди година — припомни му Джонас, — когато станах дванайсетгодишен и бях започнал да виждам цветовете, ми казахте, че в началото при вас е било по-различно. Но няма да разбера.
Пазителя се оживи.
— Вярно е. И знаеш ли, Джонас, че с всичките ти знания, с всичките ти спомени, с всичко, което си научил — пак няма да разбереш. Защото бях малко егоистичен. Не ти дадох дори малко от това. Исках да го запазя за себе си до последно.
— Да запазите какво?
— Когато бях още момче, по-малък от теб, започна да ми се случва. Но не беше да виждаш отвъд. Бе различно. Аз започнах да чувам отвъд.
Джонас се смръщи, опитвайки се да разбере.
— Какво сте чували? — попита той.
— Музика — каза Пазителя с усмивка. — Започнах да чувам нещо наистина удивително и то се нарича музика. Ще ти предам малко, преди да тръгнеш.
Джонас поклати глава категорично.
— Не, Пазителю — каза той. — Искам да запазите това, да го имате, когато ме няма.
* * *
На следващата сутрин Джонас се прибра у дома, бодро поздрави родителите си и с лекота ги излъга колко наситена и приятна нощ е прекарал.
Баща му се усмихна и също с лекота излъга, че е прекарал един наситен и приятен ден.
В училище по време на часовете Джонас прехвърляше плана в главата си. Изглеждаше изумително прост. Двамата с Пазителя го бяха обсъждали отново и отново до късно през нощта.
През двете седмици, оставащи до декемврийската церемония, Пазителя щеше да му предаде всеки спомен за кураж и сила, който имаше. Те щяха да са му нужни, за да може да се добере до Другаде — място, за което и двамата бяха убедени, че съществува. Но и двамата знаеха, че ще бъде много трудно пътуване.
След това в нощта преди церемонията Джонас тайно щеше да напусне дома си. Това беше може би най-опасната част, защото беше нарушение на едно от основните правила — никой гражданин нямаше право да напуска жилището си през нощта, освен по служебна задача.
— Ще тръгна в полунощ — бе решил Джонас. — Дотогава бригадите по храненето ще са приключили с прибирането на остатъците от вечерята, а наблюдателите на пътищата още няма да са излезли. Така че няма кой да ме види, освен ако не е навън по спешна работа.
— Не знам какво трябва да сториш, ако те видят, Джонас — беше казал Пазителя. — Аз, разбира се, имам спомени за най-различни бягства. Хората са успявали да се спасят от ужасни неща в миналото. Но всяка ситуация е специфична. Нямам спомен за точно такава.
— Ще бъда внимателен — беше отвърнал Джонас. — Никой няма да ме види.
— Като Пазител в процес на обучение ти се ползваш с голямо уважение. Така че не мисля, че ще бъдат много настоятелни във въпросите си.
— Просто ще им кажа, че изпълнявам важно поръчение на Пазителя. Ще им обясня, че вие сте виновен да съм навън в този час — беше го подразнил Джонас.
И двамата се бяха засмели напрегнато. Но Джонас беше сигурен, че ще успее да се измъкне от дома си, без да го видят, вземайки със себе си резервен комплект дрехи. Той щеше да тръгне с колелото си и да го скрие в храстите до реката заедно с вещите си.