После щеше да отиде пеша в тъмнината до Пристройката.
— Нощем оставам сам — беше обяснил Пазителя. — Ще оставя вратата отключена. Просто трябва да се промъкнеш в стаята. Аз ще те чакам.
На сутринта родителите му щяха да открият, че го няма, но на леглото му щяха да намерят жизнерадостна бележка, че е отишъл да покара велосипеда си край реката и ще се върне за церемонията.
Родителите му щяха да се ядосат, но нямаше да се разтревожат. Щяха да сметнат постъпката му за безотговорна и щяха да обсъдят как да го накажат, като се върне.
Щяха да го чакат все по-гневни и по-гневни и накрая щяха да бъдат принудени да заведат Лили на церемонията без него.
— Въпреки това няма да кажат на никого — уверен бе Джонас. — Няма да искат да привличат внимание върху грубата ми постъпка, защото това ще се отрази на оценката им като родители. Изобщо всички ще са толкова увлечени в церемонията, че вероятно дори няма да забележат, че отсъствам. Сега, когато вече съм дванайсетгодишен и се обучавам, не е необходимо да бъда с групата си. Така че Ашър вероятно ще реши, че съм или с родителите си, или с вас.
— А родителите ти ще решат, че си или с Ашър, или с мен.
Джонас сви рамене.
— Ще отнеме много време, докато всички разберат, че изобщо ме няма.
— А ти и аз отдавна вече ще сме на път.
Рано сутринта Пазителя щеше да поръча автомобил и шофьор по говорителя. Той често посещаваше съседните общности, срещайки се с техните старейшини. Правомощията му се простираха в цялата околност, така че в искането му нямаше да има нищо необичайно.
Обикновено Пазителя не присъстваше на церемонията. Миналата година беше дошъл заради избора на Джонас, в който той самият участваше. Но живееше откъснато от общността. Никой нямаше да коментира отсъствието му или решението му да пътува точно в този ден.
Когато колата пристигнеше, Пазителя щеше да изпрати шофьора по някаква работа, а после щеше да помогне на Джонас да се скрие в багажника и да му даде пакет с храна, която щеше да събира от собствените си дажби през следващите две седмици.
Церемонията щеше да започне и цялата общност щеше да е там, а по това време Джонас и Пазителя щяха да са вече далеч.
Едва през деня щяха да забележат отсъствието на Джонас и това щеше да предизвика безпокойство. Нямаше да прекъснат церемонията — това беше немислимо, но щяха да изпратят екипи да го издирват.
Когато откриеха колелото и дрехите му, Пазителя тъкмо ще се е върнал. А Джонас ще бъде сам далеч, поел по пътя за Другаде.
Завръщайки се, Пазителя щеше да открие общността в състояние на объркване и паника. Изправени пред ситуация, с каквото никога преди не са се сблъсквали, и без никакви спомени, в които да потърсят утеха или мъдрост, те нямаше да знаят какво да правят и щяха да потърсят съвета му.
Той щеше да отиде в Аудиториума, където хората все още щяха да седят събрани, щеше да се изкачи на трибуната и да поиска внимание. После щеше да им съобщи тъжната новина, че са изгубили Джонас в реката. Незабавно щеше да започне Церемонията на загубата.
— Джонас, Джонас — щяха да произнесат те на висок глас, както бяха сторили някога с името на Кейлъб. Пазителя щеше да ръководи напева. Всички заедно щяха да оставят Джонас да излезе от живота им, повтаряйки името му все по-бавно и по-тихо, преминавайки в шепот, а до края на деня той щеше да изчезне завинаги и името му никога повече нямаше да се споменава.
Вниманието им щеше да се насочи върху непосилната задача сами да се справят със спомените. И Пазителя щеше да им помогне.
— Да, разбирам, че ще се нуждаят от вас — бе казал Джонас по време на дългото обсъждане на плана за бягство. — Но аз също ще се нуждая от вас. Елате с мен — помолил се бе той за пореден път, макар да знаеше какъв ще бъде отговорът.
— Моята работа ще приключи — беше отвърнал Пазителя спокойно, — когато помогна на общността да се промени и да възвърне целостта си. Благодарен съм ти, Джонас, защото без теб никога нямаше да измисля начин как да осъществя промяната. Но твоята роля сега е да избягаш. А моята е да остана.
— Но не искате ли да бъдете с мен, Пазителю? — тъжно бе попитал Джонас.
Пазителя го беше прегърнал.
— Обичам те, Джонас. Но има друго място, където трябва да отида. Когато работата ми приключи, искам да бъда с дъщеря си.
Джонас бе вдигнал поглед озадачен.
— Не знаех, че имате дъщеря, Пазителю! Казахте ми, че имате съпруга. Но не знаех за дъщеря ви.