— Ето — обяви гордо. — Точно както ти казах. „Продаваме пчелно млечице — цена на едро — $480 за 0,5 кг.“
Той й подаде списанието, за да се увери лично.
— Сега вярваш ли ми? Това е истински магазин в Ню Йорк, Мейбъл. Така пише.
— Но не пише, че можеш да го добавяш към млякото на едно, на практика, новородено бебе — заяви тя. — Не знам какво ти е станало, Албърт. Наистина, не знам.
— Но й се отразява добре, не е ли така?
— Вече не съм сигурна.
— Не бъди такава глупачка, Мейбъл. Знаеш, че е така.
— Защо тогава другите хора не го правят с техните бебета!
— Уморих се да ти повтарям. Ужасно е скъпо. Практически никой на света не може да си позволи лукса да купува пчелно млечице само за ядене, освен може би един-двама милионери. Купуват го само големите компании, които произвеждат кремове за лице и разни подобни. Използват го като рекламен ефект. Слагат една капчица в цял буркан крем за лице и го продават като топъл хляб за луди пари. Твърдят, че премахва бръчките.
— И премахва ли ги?
— Откъде, за бога, мога да знам, Мейбъл? — каза той и се върна на стола си. — Както и да е, не е там работата. Истината е, че толкова много помогна на нашето бебе само за последните няколко часа, че сме длъжни да продължим да й го даваме. Не ме прекъсвай, Мейбъл! Остави ме да довърша. Аз притежавам двеста и четиридесет кошера и ако отделя, да речем, стотина, които да произвеждат само пчелно млечице, ще можем да й осигурим цялото необходимо количество.
— Албърт Тайлър — извика жената, като широко отвори очи и се вторачи в него. — Ти да не си полудял?
— Ще бъдеш ли така добра да ме изслушаш до края?
— Забранявам ти — заяви тя. — Абсолютно. Няма вече да даваш на детето ми нито капка от това ужасно нещо, ясно ли е?
— Ама, Мейбъл…
— Да не говорим, че миналото лято имахме доста стряскащ добив на мед и ако продължаваш да си играеш с тези кошери, не се знае какво ще се получи.
— Всичко си е наред с кошерите ми, Мейбъл.
— Много добре знаеш, че миналото лято добивът ни беше спаднал наполовина.
— Направи ми една услуга, моля те — каза той. — Позволи ми да ти обясня някои от чудесата, които прави това нещо.
— Ти още не си ми казал какво е.
— Добре, Мейбъл, и това ще направя. Ще ме изслушаш ли? Ще ми дадеш ли възможност да ти обясня?
Тя въздъхна и отново взе плетката.
— Щом смяташ, че това ще те облекчи, Албърт, обясни ми.
Той помълча известно време, несигурен как точно да започне. Никак нямаше да е лесно да се обясни такова нещо на човек, който беше пълен лаик в пчеларството.
— Предполагам знаеш, че всеки рояк има само една царица?
— Да.
— И че тази царица снася всички яйца?
— Да, скъпи, това дори и аз го знам.
— Добре. Сега, царицата, в действителност, може да снася различни по вид яйца. Това не го знаеш, но тя може. Наричаме го едно от чудесата на кошера. Може да снася яйца, от които се излюпват търтеи, и яйца, от които се излюпват работнички. И това ако не е чудо, Мейбъл, не знам какво е.
— Да, Албърт, добре.
— Търтеите са мъжките пчели. С тях няма да се занимаваме. Всички работнички са женски пчели. Каквато е и царицата, естествено. Само че, работничките са безполови женски, ако разбираш какво искам да кажа. Органите им са силно закърнели, докато при царицата те са удивително развити. Тя, например, само за един ден може да снесе толкова яйца, колкото е собственото й тегло.
Той замълча, за да подреди мислите си.
— Сега, ето как става всичко. Царицата лази по питата и снася яйцата си в така наречените килийки. Нали знаеш, онези стотици дупчици, които виждаш върху питата? Е, тази пита е същата, само че килийките не са пълни с мед, а с яйца. Тя снася по едно яйце във всяка килийка и след три дни от всяко яйце се излюпва по едно червейче, което ние наричаме ларва. Щом тази ларва се появи, пчелите бавачки — това са млади работнички — се струпват около нея и започват да я хранят като луди. И знаеш ли с какво я хранят?
— С пчелно млечице — търпеливо отвърна Мейбъл.
— Правилно! — извика той. — Точно с това я хранят. Веществото се произвежда от специална жлеза, разположена на главите им и те започват да го изпомпват в килийката, за да хранят ларвата. И какво става тогава?
Той драматично замълча като премигваше насреща й с малките си воднистосиви очички. После бавно се обърна и взе списанието, което бе чел предната вечер.
— Искаш ли да разбереш какво става след това? — попита и облиза устните си.