Лекарят продължи:
— Ще трябва да съберем завивките и дрехите на стареца, и да ги хвърлим на улицата, щом пристигне каруцата, която ще ги прибере.
После се обърна към Помпео Дулчибени:
— Да сте срещали или чули за заразени хора по пътя от Неапол?
— Не видяхме нищо подобно.
Благородникът от Фермо изглежда с усилие прикриваше голямото вълнение от смъртта на своя приятел, толкова повече, че бе настъпила в негово отсъствие. Пот покриваше челото и скулите му. Лекарят го разпита подробно: дали старецът се беше хранил редовно, дали тялото му било в добро състояние, дали страдал от меланхолия, дали изобщо беше проявил някакви признаци на страдание, освен тези, причинени от напредналата възраст. Според Дулчибени покойният не проявявал никакви признаци на заболяване. Дулчибени беше с доста масивна фигура, винаги облечен в черен жакет със старомодна надиплена яка с фламандска кройка. Изглеждаше бавен и тромав, най-вече заради големия корем. Последният, заедно с цветущия тен, караше човек да подозира слабост към храната, не по-малка от тази на моя господар към гръцкото вино. Гъстите коси, вече почти напълно бели, подозрителният нрав, леко провлеченият глас, както и мрачният и умислен израз му придаваха вид на почтен и въздържан човек. Само с времето и с по-внимателно наблюдение, щях да видя в строгите му очи на кукумявка под редките, винаги сбръчкани вежди отражението на прикрита и неизкоренима суровост.
Дулчибени каза, че се е запознал случайно с починалия синьор дьо Муре по време на пътуването и че не знае много за него. Заедно със синьор Девизе го беше придружавал по пътя от Неапол, тъй като старецът, почти лишен от зрение, имал нужда от подкрепа. А синьор Девизе, музикант и свирач на китара, беше дошъл в Италия, за да си закупи нов инструмент от един майстор на лютни — така разказваше Дулчибени, а Девизе кимаше. Впоследствие беше изявил желание да се спре в Рим, за да се запознае с най-новите музикални течения, преди да се върне в Париж.
— Какво ще стане, ако излезем, преди да свърши карантината? — намесих се аз.
— Опитът за бягство е най-лекомисленото решение — отговори Кристофано, — при положение че всички изходи са заковани, включително на коридора, който извежда от куличката, обитавана от дона Клоридия, на покрива. Прозорците са прекалено високи и снабдени с решетки, а тук долу има и часови. Така е по-добре. Бягството от карантина би довело до много строги наказания и значително по-тежка изолация в продължение на години. Хората от квартала биха помогнали беглецът да бъде заловен.
Междувременно се бяха спуснали сенките на нощта и аз раздадох маслените лампи.
— Нека се опитаме да запазим присъствие на духа — добави лекарят тосканец, гледайки многозначително моя господар. — Трябва да оставим впечатлението, че помежду ни всичко върви по мед и масло. Аз няма да ви посещавам, ако нещата не се променят, освен ако не ме помолите за това; ако пък се установят нови случаи на неразположение, ще трябва да го правя — за доброто на всички. Осведомете ме веднага, щом усетите някакво смущение в здравето ви, дори и да ви се струва дреболия. За момента все пак няма за какво да се притесняваме, тъй като този човек — каза лекарят, като посочи бездиханното тяло на синьор дьо Муре — не е умрял от чума.
— От какво е умрял тогава? — попита абат Мелани.
— Не от чума, повтарям.
— Как може да сте толкова сигурен, докторе? — настоя абатът с недоверие.
— Все още е лято и е доста горещо. Ако е чума, тя трябва да е от летния тип, който произлиза от нарушаването на естествената топлина и предизвиква температура и главоболие. Труповете потъмняват веднага, много са топли, и освен това са покрити с черни, гниещи струпеи. Но по него няма нито следа от струпеи, бубони или абсцеси, наричайте ги както искате; нито под мишниците, нито зад ушите или между бедрата. Не се е проявило нито повишаване на температурата, нито силна жажда. От това, което разказаха неговите спътници, изглежда е бил доста добре до няколко часа преди смъртта. За мен това е достатъчно, за да бъде изключена чумната зараза.
— Тогава е било друго зло — отвърна Мелани.
— Повтарям: за да се разбере, трябва да се прибегне до аутопсия. Да се отвори тялото и да се прегледа, както правят лекарите в Холандия. От един външен оглед бих могъл да предположа скоротечна блатна треска, толкова трудна за разпознаване, че за нея няма лек. Обаче не забелязвам по трупа следи от гниене или неприятни миризми, освен тези, дължащи се на смъртта и на възрастта. Бих могъл да предположа, че е била болестта на Мадзуко, или на Модоро, както я наричат испанците: причинява апостема, или иначе казано, абсцес в мозъка, следователно невидим, и щом това стане, смъртта е неизбежна. Но ако болестта е в начален стадий, може лесно да бъде спряна. Сиреч, ако бях известен само преди няколко дни, може би щях да успея да го спася. Щеше да е достатъчно да се източи кръв от едната от двете вени под езика, да се даде да изпие съвсем малко масло от витриол4, коремът и главата да се намажат с миро. Но, доколкото изглежда, старият Муре не е давал признаци на неразположение. Освен това…
4
Oleum vitrioli (лат.) „сярно масло“ — е медицинските и алхимическите трактати от онова време с думата „витриол“ се обозначават меден, железен и цинков сулфат, както и сярната киселина. — (Бел.ред.)