Но никой не може да отрече, че парите на братята Одескалки свършили в ръцете на каймака на патрицианската калвинистка аристокрация в Амстердам, която после подкрепя Уилям и кампанията в Англия. В случая с Бартолоти излиза наяве даже per tabulas един паричен поток, който тръгва от рода Одескалки и свършва при Уилям Оранжки. Да даваш пари на Бартолоти било в общи линии все едно да даваш на Уилям.
Не трябва да се забравя и това, че заемите на рода Одескалки за холандците продължават до 1671, когато Бенедето е кардинал вече от доста години и се готви да се кандидатира за папската тиара.
След 1665 вноските на рода Одескалки за Холандия неочаквано спаднали. Може би била предпазливостта или амбицията надвиват в крайна сметка. Какво би се случило, ако излезеше на бял свят, че един кардинал на Светата Римска Църква е изпращал пари в еретическа земя? Със сигурност би възникнал скандал с разрушителни последици, който щеше да го смаже. А Бенедето Одескалки не можел да си позволи подобни рискове: малко след това, през юни 1667, щял за втори път в живота си да вземе участие в конклава. Този път неговото име се появява и в списъка на кандидатите. Ако някому беше дошло наум да разкрие финансовия поток към Холандия, той не би бил избран за папа нито през тази година, нито когато и да било след това.
Ферони. Трило и Ломелини
Списъкът на тайните финансови помощи на рода Одескалки изобщо не се изчерпва с това. В разстояние на десет години, от 1661 до 1671, и търговецът на роби Ферони получава в Холандия парични суми от рода Одескалки на обща стойност от 24 000 скуди. И в този случай определено не става дума за търговски преводи: в редките моменти, в които нарежда изплащане на стоките, Карло Одескалки отбелязва грижливо вида на закупеното имущество, сроковете на получаване и всички необходими подробности. Докато в случая с Ферони, както и в този с холандците, става дума чисто и просто за парични преводи.
Ферони се посвещава на търговията с роби от 1662 до 1670. Ключовата дата е 1664, когато испанската корона поверява на двама генуезци, пренесли се в Мадрид, Доменико Грило и Амброджо Ломелини, правата върху транспорта на роби-негри в испанските отвъдокеански владения. Политически и икономически трусове обаче поставят в затруднено положение двамата посредници, които са спасени цели два пъти от намесата на Ферони. Тосканският търговец внася от тяхно име и от името на краля на Испания 300 000 флорина за императора във Виена, който очаквал средствата, за да ги използва в борбата срещу турците. Четири години по-късно, по-точно през 1668, Ферони отново се притичва на помощ на Грило и Ломелини, предплащайки на испанската корона 600 000 песети на борсата в Антверпен (П. Бенини, Francesco Feroni empolese negoziante in Amsterdam в Incontri-Rivista di studi italonederalandesi 1 1985, 3, стр. 98–121). В същите години, както видяхме, Ферони е получавал пари от рода Одескалки. Те впрочем финансирали и пряко Грило и Ломелини: в една малка счетоводна книга на дружеството Одескалки, датираща от 1669 е съхранявана в Римския държавен архив, в списъка фигурират и двамата търговци на роби от Мадрид (Фонд Одескалки, XXIII к.216; виж също XXXII ЕЗ, 8).
Някой ще възрази, че Ферони не е бил само търговец на роби; започнал е дейността си, търгувайки с коприна и напитки, така че на теория парите на рода Одескалки са могли да бъдат използвани за по-малко жестоки цели. Но това не важи за Грило и Ломелини: те се занимавали единствено с търговията с роби. И благодарение на парите, получени от рода Одескалки и от Ферони, двамата геуезци успели да си върнал контрола над трафика на човешки същества и да го измъкнат от ръцете на Англия и Холандия.
Лични интереси
Никой никога не се е опитвал да изясни какво в действителност се случва между Инокентий XI и Уилям Оранжки. При все това книжата, които прочетох, са налице: стига само човек да ги потърси. Никой никога не го е направил и може би не без причина.
Който е трябвало да знае, е знаел. Който познава изкуството да чете между редовете, разглеждайки опроверженията на Данкелман и на останалите историци поддръжници на Инокентий XI, веднага е разбрал къде се крие истината.
Историците, които отблъснали от Инокентий XI нападките и подозренията, впрочем не са били защитени от външни въздействия. Граф Дела Tope Рецонико, който спасява Инокетий от обвинението, че е изпълнявал военна служба като наемник, е бил сроден, както се видя, с рода Одескалки, освен че е потомък на онзи Аурелио Рецонико, който пращал финансовите помощи от Венеция за Амстердам от името на рода Одескалки (виж. Дж. Б. Ди Кролаланца, Dizionario Blasonico, Болоня 1886, II 99; А. М. Куерини, Tiara е purpura veneta, Бреша 1761, стр. 319; Dizionario storico portatile di tutte le venete patriziefamiglie, Венеция 1780, стр. 106).