И тук се намира най-ясното потвърждение за дълговете на Уилям Оранжки спрямо Инокентий XI: самият ковчежник говори открито за това, а обстоятелството е съобщено по най-дискретен начин от един източник (апостолическия вицелегат в Авиньон), който определено няма изгода да разпространява лъжи.
Новият папа — отговаря на Ченчи държавният секретар кардинал Рубини — няма никакво намерение да приеме сред своите поданици народа на Оранж, независимо от неговото „единодушно желание“ да се присъедини към папството: папата нямал никаква полза да увеличава броя на своите поданици, достатъчно му била да запази настоящите си такива. Докато кралят на Франция би имал много по-големи възможности да се погрижи за нуждите на хората от Оранж. Но най-вече, подчертава Рубини, трябва да се отхвърли оправданието за тази анексия: а именно „че принц Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни суми“. Преговорите между Ченчи и Бокастел се провалят, Оранж остава за Франция.
Това последно писмо (и само то) е публикувано от Данкелман, но ad confutandum160 тъй като Рубини отрича, че Инокентий XI някога е могъл да дава пари назаем на един еретически принц, в такъв случай заемите не съществуват! Доста хитро обаче Данкелман е пропуснал да публикува и предходните писма на Ченчи (съхранени, както и публикуваното от него, в Тайния архив на Ватикана), от които се стига до напълно противоположно заключение. Заключение, потвърдено, както се видя, от счетоводните книги на Карло Одескалки.
Кореспонденцията Ченчи
Тук се публикува кореспонденцията, запазена във Тайния архив на Ватикана, между мосю Бокастел, вицелегата в Авиньон Балдасаре Ченчи и Ватиканския държавен секретариат.
Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 369 Мосю Бокастел до Паоло де Салвадор (преведено), 4 октомври 1689
Синьоре,
След като ви засвидетелствах вътрешната радост, която чувствам, като виждам, че се е възстановила властта на папата, Негово Високопреосвещенство се готви да се върне и вие отново сте в изпълнение на вашата служба, чувствам се задължен да споделя с Вас, че истинската мъка, на която тази страна бе подложена от шестнадесет поделения драгури и двадесет поделения пехотинци, на които вече получихме нареждане да дадем подслон, ни принуди да се предадем на краля [на Франция] и че церемонията се проведе миналия вторник, празник на Вси Светии, на площада на Цирка, където се събраха всички представители на тази държава. Не мога да ви кажа дали идеше дума за нещо предварително подготвено, но всъщност го вярвам и ще Ви говоря за това с повече подробности веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство [Ченчи] е пристигнал. Ще ви обясня пред Него моите мисли [неразбираема дума] дали да се повери на белия лист, ще я познаете лесно, ако ви кажа, че тя би ни доставила щастие, равно на вашето, и че обстоятелството на настоящите дела може да я доведе докрай без много усилия. Жертва съм на ревматизма, но щом стана на крака, ще поискам да ме закарат в Авиньон веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство вече е дошъл там, за да ида и да подновя пред Него свидетелствата за нашата скромна и уважителна покорност. Моля ви да сторите така, че той да разбере жертвите, дето направих за неговото завръщане и мъката, дето изпитвах по неговото заминаване. Впрочем наслаждавайте се на сладостите, които опитвате; ние участваме непряко, тъй като е невъзможно някой лъч да не се падне също и нас; що се отнася до мен, мога в частност да ви уверя, че изпитах толкова радост за онова, дето се случи, като че ли бях ваш сънародник (само да можех), но non datum omnibus adire Corinthum161 или да го кажем по-добре, Avenionem. Не мога вече да кажа дали с тези три думи на латински съм извършил някакво нарушение на нормите, но мога да Ви убедя, че не ще извърша нередност спрямо обетите, които изразих.
Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350
Монсиньор Ченчи до Държавния секретариат (дешифрирана), без дата: