Един поданик на Светия престол верен и по нрави човек добър, благородник авинъонски, ми връчи писмо, до него написано от един поданик на Принца Оранжки, посредством което се предположи огромното желание на поданиците на това княжество да се подчинят на властта на Светия Престол и как с лекота това да може да се увенчае с успех предвид обстоятелствата на настоящето време, и добавя, че ще дойде да сподели с мен радостта от моето завръщане, но едва когато една болежка от катар, дето му причинява — големи мъки, му позволи това. Ако ми приказва по тези въпроси, ще чуя и ще известя онуй, дето ще ми бъде изречено, и не ще нито приема, нито отклоня 2657-а [сделка?]. Изглежда, че относно съгласието на Оранжците не могат да се имат съмнения от никакъв род, защото големите трудности, на които са били изложени от Всехристиянския крал и невъзможността да бъдат закриляни от своя истински принц, ги е довела да отчаяното решение да се разбунтуват срещу него и да се дадат на Всехристиянския крал, както известих с миналите послания, макар много по да би им се усладило да бъдат приети под милостивата власт на Светия Престол, която са изпитали на себе си поданиците на тази държава, и от което не им е останало да желаят за себе си нещо по-добро от това за стотици години напред. По техните виждания, най-вероятно Всехристиянският крал ще подчини всяка друга своя изгода да си задържи това Княжество на оная, дето идва от задължението, в което ще постави Негово светейшество и неговите наследници да подкрепят Краля Джеймс да 2488 [се мобилизира?] срещу Краля Уилям, ако Светият Престол лиши този последния от споменатото Княжество. Правотата на придобивката може да се подкрепи със съгласието на народа, който би се дал на Негово светейшество, само за да се избави от подчинението на един еретически принц, дето или не си е на мястото и или няма желанието да го защити от крайната нищета; освен това с изискванията на Светия Престол за тежката щета, нанесена в миналите времена от Оранжците в омразата им към 2601 [вярата] католическа, дето не знам дали някога е била изплатена; заради поставянето на налог на цялата тази страна, за които налози особено Авинъонската общност се намира в дълг от стотици милиарди скуди[…]
Моята служба ме задължи да известя всичко, каквото аз знам относно тъй важния преговор. Приложеният лист съдържа препис от гореспоменатото писмо, което е било написано до синьор Салвадор, аудшпор на Ротата на Авиньон, от синьор Бокастел, благородник от Куртезон. Този, поради други сделки, дето съм устно обсъждал с него, ми се вижда човек с голяма способност и новопокръстен, но с видими прояви като на истински прекръстен и благодарен на Двора на Франция, и се радва в своята родина на значим пост, даден нему от Всехристиянския крал, при когото бил представител преди около две години и защитавал интересите на своите хора като най-способен човек и най-почитан сред своите съграждани. Гореспоменатият мосю Салвадор, дето ми връчи преждеспоменатото писмо, ми каза гласно, че един от консулите на Куртезон шал в душата си намерение [неразбираема дума] да предложи приемането на Княжеството, уверявайки го, че Всехристиянският крал ще се съгласи със сигурност.
Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350
Монсиньор Ченчи до Държавния секретариат (дешифрирана), без дата:
Миналият вторник Бокастел дойде при мен с аудитор Салвадор и в негово присъствие открито ми заяви единодушното желание на хората от Оранжкото княжество да бъдат под властта на Светия Престол. Отвърнах му като на нещо бленувано, но далеч от това да може да се случи, и в развитието на разговора му обясних колко трудна може да се намери основание да искаме съгласието на Краля на Франция. Той само ми отвърна, че и това венаисинско владение Светият Престол го притежава по силата на едно разделение, направено от Краля на Франция и папата след войната срещу албигойците. Сам от себе си ми добави, че тук в Княжеството е доста разпространено убехсдението, че Принц Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни сметки, за изплащането на които вярва, че може да прехвърли с лекота владичеството над една държава, от която и без туй малко капитали той същият може да добие. Нашироко му обяснявах колко е невъзможно блаженопочившия Понтифекс да е давал пари на принц Оранжки и, като не можах от него да узная нищо друго от някакво значение, завърших с това, че моята служба не позволява да имам толкова познание и намеса в интересите, дето Н. Св-во може да има с Всехристиянския крал и с другите принцове на Европа, та да ми даде силата да осигуря нему и на неговите съграждани исканото удовлетворение; като при все това не пропуснах да му изкажа чувствата ни на благодарност за една такава склонност да станат поданици на моя Господар и на съчувствие за наистина клетото състояние, в което са изпаднали. Салвадор, като се върна да ми говори за този преговор на следния ден, ми рече, че Бокастел бил наскърбен, задето ме е намерил студен по тези въпроси, и аз му отвърнах същите неща.