Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350
Кардинал Отобони до монсиньор Ченчи, 6 декември 1689
За всичко това, дето Вашата Особа ми намеква със своя лист в числа относно онова, към което я е направил съпричастна благородникът авиньонски с писмото, написано му от неговия приятел в Оранж, в което се предполага живото желание на тези Поданици да се дадат на Светия Престол, направих прегледна равносметка за Негово Блаженство; и като Нашият господар приема да изслуша Вашата особа с желание и да показва чувства на пълно задоволство и благодарност за добронамереността на същите поданици и за всяко нещо, дето й се изказва в този смисъл, да внимава обаче добре да се държи винаги надалеч от каквито да било задължения, понеже Нашият Господар мисли, че с повече сигурност могат да бъдат защитени от Всехристиянския крал и да живеят под неговата закрила, отколкото под тази на Светия Престол, дето няма сили, нито оръжие да защитава държавата на Оранжците.
Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 59
Монсиньор Ченчи до кардинал Отобони, 12 декември 1689
Осведомен съм, че Синьор Графът на Гриняно и Синьор Интенданта на Прованс [френските управители на Авиньон] са известили ония от града на Оранж и на другите местности на Княжеството, че Всехристиянският крал е харесал съзнателното деяние, което те са извършили, да ги отнемат от Господството на Принца и да ги подчинят на това на Н. В-во, и че отгоре на това са ги уверили, че при настъпването на следната година са щели да получат знаци за Неговата доброта.
Някой си М-р дьо Сен Клеман, който бил първом ковчежник на Принца Оранжки, каза, че те не биха платили за в бъдеще нито една парица за нуждите на който и да е войник, щом за папството са платили много повече и че хлябът и брашното за нуждата по издръжката на техните войници няма вече да ги изкарват от Светия дух, както се е правело за папството, от което те ще имат повече възможност да почувстват по-скоро утеха, отколкото щета от издържането на Пехотата, намираща се по техните земи […]
От Е. Данкелмащ Zur Frage der Mitwissenschaft des Papstes Innozenz XI. an der oranischen Expedition, Quellen und Forschungen aus italienischen Archiven und Bibliotheken, 18 (1926), стр. 311–333
Кардинал Рубини до монсиньор Ченчи, 13 декември 1689
На новите изявления, направени пред Вашата Особа от Бокастел в присъствието на аудитор Салвадор, за единодушното желание на жителите на Оранж да се дадат и заедно да останат под господството на Светия Престол, мъдро отговори Вашата Особа, както също стори с лъжовното предположение, че Принцът Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни суми, заради които е можел да прехвърли тази държава, от която можел да добие така малко капитали. Тъй като е твърде недостойно и злонамерено подобно твърдение, докато на целия свят остава добре известно, че този Свят папа изобщо не е бил способен да се обвърже и да заема помощи на принца еретически, нито пък да има каквото и да било разбирателство с него и с други принцове еретически. Що се отнася до отговора, дето следва да им се даде, ако те пак отново се върнат пред Вашата Особа, ще може тя да стори същите неща, дето й изказах по нареждане на Н. Св-во в обичайния ред, а именно че Негово светейшество правилно счита, че с повече сигурност ще могат тези народи да бъдат защитени от Всехристиянския крал и да живеят под неговата закрила, отколкото под тази на апостолическия Престол, дето не желае държавите другиму, а само да запази своите си народи, и нито има оръжие, нито сили да закриля този на Оранж.
Изплащането на дълга
Изплатен ли е някога заемът, отпуснат на Уилям Оранжки от рода Одескалки? За да дадем отговор, трябва да разгледаме една друга случка, не по-малко невероятна.
Инокентий XI преминава към по-добрия свят през август 1689. Няколко месеца по-късно в Рим умира и кралица Кристина Шведска, владетелката, която преди повече от трийсет години е преминала от протестантството в католическата религия и се е пренесла в Рим, под закрилата на папството.
Преди да умре Катерина определя за свой наследник кардинал Дезио Адзолино, дългогодишен неин съветник и интимен приятел. Кардиналът обаче умира на свой ред само след няколко месеца и наследството на Кристина минава в ръцете на един негов роднина, Помпео Адзолино.