Ето защо фамилията Паравичини сигурно се е радвала на най-пълното доверие от страна на рода Одескалки. Веднага, щом кардинал Бенедето станал папа, назначил двама Паравичини, Джовани Антонио и Филипо, за тайни ковчежници, а освен това и за главни платци на Апостолическата камера, следователно със задачата да се грижат за всеки вид плащания, наредени от Светия престол и от самия папа. В същото време новият папа премахнал длъжността платец във Форли, Ферара, Равена, Болоня и Авиньон: длъжност, която щяла да се повери, без да бъде ясно защо, на лица от фамилията Паравичини.
Заслужавало ли си да се повери на Паравичини (Римски държавен архив, Camerale I — Chirografi, том 169,237 и 239,10 октомври 1676 и 12 юни 1667 и Carteggio del Tesoriere generate della Referenda camera aposiolica, години 1673-1716; виж също Ч. Нарди, / Registri del pagatorato delle soldatesche е del Tesorieri della legazione in Avignone е del contado venaissano nell’Archivio di Stato di Roma, Рим 1995), които живеели в Рим, задача в далечния Авиньон, където главният платец трябвало да се занимава само с рутинните сметки на Апостолическия дворец и с някоя и друга войнишка заплата? Любопитно, но когато Инокентий XI умира и се слага край на френската окупация в Прованс, длъжността на платец на Авиньон е върната на Пиетро Дел Бианко, чиято фамилия е заемала този пост цели десетилетия.
Колко дълбоко е доверие е имал папата на Джовани Антонио й Филипо Паравичини, става ясно и от някои други подробности. Когато трябва да се дадат на разположение на апостолическите нунции във Виена и Варшава нужните средства за войната срещу турците, парите на Светия Престол са прехвърлени през борсите в Улм, Инсбрук и Амстердам (ето го отново…) от доверени лица на папата: освен добре известния Рецонико, и двамата Паравичини. Не биха ли могли именно те да бъдат идеалните посредници за прибирането на парите от принц Оранжки? (Фонд Одескалки, XXII A13, к. 440)
Думите, изречени от мосю дьо Сен Клеман и Бокастел пред монсиньор Ченчи, оставят подозрението, че за да си върне дълговете към фамилията на папата, на поданиците на Оранж било наложено нещо като „данък Одескалки“. След като парите вече били намерени, най-изгодното и сигурно решение би било да ги върнат, ако е възможно, на няколко километра от Оранж: в същия Авиньон най-вероятно, в който се подвизавали доверените Правичини. Ковчежникът на Уилям сигурно периодично е връчвал на определен посредник едно най-просто разменно писмо, в някой закътан ъгъл на Прованс. Никакви подставени лица, банкови сметки или международни триъгълници.
Други изчезнали документи
За да се намерят документирани потвърждения за тази хипотеза, трябва да се разровят актовете на паричната служба в Авиньон, съхранявани в Римския държавен архив. От тези книжа става ясно, че двамата Паравичини-едва започнали службата си на платци, веднага вземат на кредит: вместо да плащат, прибират няколко хиляди скуди, идващи от касовите компенсации. За съжаление в регистрите на Авиньон има голяма и необяснима празнота: липсват пет години, от 1682 до 1687, почти половината понтификат на Инокентий XI.
За да се изяснят съмненията, би могла да помогне кореспонденцията на човек, по-висшестоящ в йерархията от Паравичини, главния ковчежник на Апостолическата камера. Нищо не може да се направи: този път липсват даже всички години от 1683, годината на смъртта на Карло Одескалки, чак до 1716.
Крайното разрешение
През периода след Втората световна война, няколко години преди беатификацията на Инокентий XI, в Тайния архив на Ватикана постъпили книжата Дзарлати — един архивен фонд, съдържащ документи, отнасящи се до рода Одескалки и рода Рецонико. Фондът се развивал от началото на 18 век; би било интересно да се узнае дали по това време все още са съществували документирани следи за някогашните отношения между Бенедект Одескалки, брат му Карло и техните представители във Венеция. Но това никога няма да се узнае. Самите отговорници за Тайния архив на Ватикана разкриха „странни загуби“ и „очевидни отнемания“, претърпени от фонда, току-що поверен на Ватикана: книжа, отделени от оригиналния фонд, оставени без обозначение (тоест невъзможни за идентификация) и погрешно разпределени (тоест невъзможни за издирване).