Всички знаеха: ако Виена паднеше, пътят на войските на турския предводител Кара Мустафа към Запада щеше да бъде свободен. И те щяха да залеят всичко с ужасен, див устрем.
За да предотвратят заплахата, се бяха събрали много принцове, крале и военачалници: кралят на Полша, херцог Шарл Лотарингски, принц Максимилиан Баварски, Лудвиг Вилхелм, херцог на Баден и множество други. Всички те обаче бяха убедени да се притекат в помощ на обсадените от единствения истински защитник на християнския свят — папа Инокентий XI.
Всъщност от много време понтифексът се бореше геройски, за да събере, обедини и укрепи частите на християнското опълчение. И то не само със средствата на политиката, но и с ценна финансова помощ. От Рим постоянно заминаваха щедри парични суми: повече от два милиона скуди за императора, двеста хиляди форинта за Полша, плюс други сто хиляди скуди, дарени от племенника на папата, още вноски от различните кардинали и накрая едно богато извънредно теглене на приходите от църковния десятък в Испания.
Свещената мисия, която папата се мъчеше отчаяно да доведе докрай, се прибавяше към многобройните му благословени дела, извършени за седемте години на папския престол.
Вече седемдесет и две годишният наследник на свети Петър, роден с името Бенедето Одескалки, беше дал преди всичко своя пример. Висок, изключително слаб, с широко чело, орлов нос, строг поглед, с издадена, но благородна брадичка, покрита от малка брада и мустаци, той си беше спечелил славата на аскет.
Скромен и затворен по характер, той рядко минаваше с каляска из града, и грижливо избягваше народното въодушевление и одобрение. Известно бе, че е избрал за себе си най-малките, неуютни и голи стаи, които някога някой папа е обитавал, и че почти никога не слизал в градините на Квиринала и Ватикана. Беше дотолкова въздържан и умерен, че използваше само облеклата и одеждите на своите предшественици. Още от избирането си носеше винаги едно и също бяло расо, макар и да бе извънредно захабено, и го смени чак когато му бе напомнено, че на Христовия наместник на земята не подхожда прекалено занемареното облекло.
Но и с ръководенето на църковното имущество също си бе извоювал много високо признание. Беше оздравил хазната на апостолическата камера, които още от позорните времена на Урбан VIII и Инокентий X бяха претърпели всевъзможни разграбвания. Премахнал бе злоупотребата с роднински връзки: веднага след избирането си, бе повикал своя племенник Ливио, за да го предупреди така се разказваше — че нямало да го направи кардинал и дори, че щял да го държи надалеч от държавните дела.
Освен това беше призовал своите поданици към по-строги и въздържани нрави. Театрите, места на буйни увеселения, бяха затворени. Карнавалът, който само допреди десет години събираше почитатели от цяла Европа, беше почти замрял. Празненствата и музикалните забави бяха сведени до минимум. На жените бяха забранени прекалено разголващите облекла и деколтета по френски маниер. Папата даже бе изпратил агенти, които проверяваха простряното по прозорците бельо и конфискуваха прекалено дръзките ризки и корсети.
Именно благодарение на тази строгост — по отношение на морала, а и на финансите, Инокентий XI беше успял с мъка да събере парите за борбата с Турчина, и голяма бе помощта, дарена за каузата на християнските войски.
Но сега войната беше стигнала до своя решителен момент. И цялото християнство знаеше какво очаква от Виена — спасение или край.
Ето защо крайно беше терзанието на духа на народа, който при всяко зазоряване обръщаше с боязън поглед на изток, питайки се дали новият ден ще донесе със себе си орди от кръвожадни еничари, готови напоят конете си от фонтаните на „Свети Петър“.
Още през юли папата беше оповестил намерението си да обяви Света година, за да се измоли божествената подкрепа, но най-вече, за да съберат още средства за войната. Всички, лаици и духовници, бяха тържествено призовани към милосърдие, проведе се и грандиозна процесия с участието на всички кардинали и служители на курията. В средата на август Светият отец беше наредил църквите в Рим всяка вечер да бият камбаните в продължение на седем минути, за да се измоли Божията помощ.
Накрая през първите дни на септември в „Свети Петър“ бяха изложени светите мощи с пищна церемония, съпроводена с песнопения и молитви. Пред огромно множество бе отслужена от канониците Тържествена меса срещу езичниците по изрично настояване на Негово светейшество.
Ето защо дребната разправия между йезуита и поета беше събудила отново онзи ужас, който подкопаваше целия град, подобно на подземна река.