— Доста необичайно е за един монах да служи извън ордена си и то на такъв нисък пост — промърмори той.
Кранстън грубо изсумтя и се накани да отговори, но Ателстан го изпревари.
— Съдия Фортескю — рече монахът, — моята работа си е моя работа. Освен това не забравяйте, моля ви, че вие потърсихте мен, а не аз вас.
В знак на съгласие Кранстън шумно се оригна.
— Вярно е — потвърди Фортескю. — Всъщност тази среща беше уредена от един много по-влиятелен от мен човек — той тъжно се усмихна, вдигна ножа, който използваше за рязане на пергамент, и се заигра с него. — Живеем в опасни времена, братко. За пръв път от петдесет години насам на трона на Англия сяда нов крал, но той е още момче. Врагове дебнат както отвътре, така и отвън! — съдията сниши глас. — Има хора, които смятат, че управлението на кралството трябва да се поеме от някоя силна личност.
— Например от вашия покровител, негова светлост Джон Гонт, херцога на Ланкастър, така ли? — намеси се Кранстън.
— Да, точно така — отвърна подигравателно Фортескю.
— Такава е и волята на покойния крал, който обяви херцога на Ланкастър за регент.
— За регент! — озъби се сър Джон. — Не за крал!
— Според някои хора негова светлост би трябвало да е крал…
— Тогава тези хора са негодници и изменници! — излая Кранстън.
Фортескю разочаровано се усмихна.
— Разбира се, разбира се — промърмори той. — Сър Джон, двамата с вас се познаваме добре. Като регент обаче Гонт има нужда от приятели и съюзници. Някои други владетели с радост биха взели главата му, а членовете на Камарата на общините си шушукат за разни конспирации, за излишни харчове и за нуждата от сключване на мир с Франция и с Испания. Освен това възразяват срещу някои необходими данъци.
— Може и да са прави — отвърна кисело Кранстън.
— За някои други може и да са — продължи Фортескю, — но регентът е непоклатим в своята вярност към младия крал и търси подкрепата на приятелите и съюзниците си, сред които е и Спрингал; сър Томас Спрингал — златар, търговец и градски съветник.
— Спрингал обаче е мъртъв — вметна грубо Кранстън — и следователно херцогът е лишен от един от влиятелните си приятели.
— Именно!
Ателстан видя гнева в черните очи на съдията и побърза да се намеси, преди да е станало по-лошо. Сър Джон беше член на правническото сдружение „Мидъл Темпъл“, беше назначен на поста коронер от покойния крал и назначението му беше одобрено както от членовете на Камарата на общините, така и от могъщата гилдия на търговците. Въпреки това дори той можеше да прекрачи границата.
— Смъртта на Спрингал сигурно много е разстроила херцог Гонт, прав ли съм? — попита монахът.
— Разбира се.
Фортескю стана и се приближи до една малка масичка в ъгъла, върху която бяха наредени няколко чаши. Той напълни две от тях до ръба и ги предложи на гостите си. Ателстан отказа, тъй като беше твърде рано сутринта, но Кранстън изля в бездънното си гърло и своето, и неговото питие. След като приключи, коронерът тресна чашите върху масата, скръсти яките си ръце и се взря в съдията.
— Сър Томас Спрингал — продължи Фортескю — беше добър приятел на херцога. Верен съюзник. Миналата вечер в къщата му на Странд имаше малко тържество. Присъствахме аз, съпругата му, брат му, сър Ричард, и някои негови колеги. Разговорите и храната бяха на ниво, така че си прекарахме доста приятно. Аз си тръгнах след залез-слънце, когато камбаните на „Сейнт Мери льо Боу“ забиха, за да отбележат настъпването на вечерта. От сър Ричард Спрингал разбрах, че сър Томас си е легнал точно преди полунощ. Макар да беше женен, златарят спеше в отделна стая. И така, той пожелал лека нощ на съпругата си, брат си и колегите си, качил се в спалнята си на горния етаж и — както винаги — заключил и залостил вратата. Сър Томас обичаше да си угажда и също като вас, сър Джон, ценеше хубавия кларет. Тъкмо затова всяка вечер караше иконома си Брамптън да оставя по една чаша на масата до леглото му. Тази сутрин капеланът на Спрингал, отец Криспин, отишъл да го събуди и потропал по вратата му, но не получил отговор. Събрали се още хора и — накрая вратата била разбита. Сър Томас Спрингал бил намерен мъртъв в леглото си, а чашата до него била полупразна. После повикали местния лекар, който изследвал трупа и съдържанието на винената чаша и обявил, че сър Томас е бил отровен. Къщата веднага била претърсена — Фортескю замълча и облиза тънките си устни. — Не намерили Брамптън в стаята му, но затова пък на дъното на сандъка с вещите му, под някакви дрехи, открили няколко стъкленици с отрова. Преди около час самият Брамптън бил намерен обесен на тавана на къщата — съдията въздъхна. — Изглежда, че през деня Брамптън и сър Томас са имали кавга, която достигнала връхната си точка в ранния следобед. Брамптън останал много огорчен от този сблъсък, така че купил отрова, а може и вече да я е имал, занесъл чашата в стаята на господаря си, отровил виното и си тръгнал. По-късно обаче, подобно на Юда, изпитал угризения, качил се на тавана и се обесил.