Ателстан се огледа. Групичката от салона ги беше последвала на горния етаж и в момента странната песен на Пеещата галерия отекваше наоколо.
— Къде е отец Криспин? — попита той. — Ами лейди Ерменгилда?
— Долу в салона са — промърмори Алингам. — Капеланът страда от деформация на стъпалото още от раждането си и понякога му е трудно да се изкачва по стълбите. Лейди Ерменгилда пък е възрастна жена, така че и двамата се извиниха.
Ателстан кимна и последва Кранстън в спалнята на убития. Помещението представляваше идеален квадрат, а черните тавански греди рязко контрастираха с бялата мазилка. Стените бяха варосани и украсени със скъпи пъстри гоблени, изобразяващи различни сцени от Стария и Новия завет. По пода нямаше килими, но тръстиката, с която беше покрит, беше чиста, суха и поръсена с благоуханни билки. Вътре имаше един малък шкаф, грамаден сандък и две малки ковчежета, поставени в основата на гигантско легло с балдахин. До леглото имаше малка масичка, на която все още стоеше винена чаша, а край прозореца, върху друга маса с красив мраморен плот, беше нареден най-изящният комплект шах, който Ателстан беше виждал. В следващия момент в стаята, накуцвайки, влезе отец Криспин.
— Сирийците — обясни сър Ричард, улавяйки погледа на Ателстан.
Монахът, който беше страстен играч на шах, се приближи до комплекта и се взря в ослепително красивите фигурки. Сирийците, всеки от които беше около една педя висок, бяха изработени от злато и филигранно сребро и в направата им беше вложен невероятен майсторлък. Ателстан подсвирна, възхитено клатейки глава.
— Великолепно! — промърмори той. — Това е най-красивият комплект шах, който съм виждал!
Сър Ричард, който неусетно се беше приближил до него, кимна.
— Преди около сто години един от прадядовците ми последвал крал Едуард I на кръстоносен поход в Светите земи, където си спечелил име на велик воин. По онова време в Утремер11 съществувала тайна секта убийци, наречени асасини, които били предвождани от мистериозна фигура, позната под името Стареца от планината — той погледна към сър Джон, който в момента се олюляваше в средата на стаята, и се ухили; останалата част от групата също наблюдаваше коронера и почти не обръщаше внимание на разказа на сър Ричард. — Та водачът на асасините тъпчел хората си с хашиш и после ги изпращал да убиват всеки, когото си е набелязал за жертва. Сектата притежавала замъци и скривалища високо в планината и именно едно от тези места открил прадядо ми. После устроил засада и го разрушил. Плячката, с която си тръгнал оттам, се оказала пребогата, така че като награда за смелостта му кралят на Англия му позволил да задържи този великолепен комплект шах. Брат ми — добави той тихо — много обичаше да играе.
— Започнахме тази партия снощи — намеси се отец Криспин, приближавайки се изотзад. — Убедих сър Томас да поиграем, за да се успокои след скандала с Брамптън.
— Вие ли спечелихте, отче? — усмихна се Ателстан.
— Така и не довършихме играта — промърмори капеланът. — Тъкмо заплашвах офицера на сър Томас, когато прекъснахме заради пиршеството — той вдигна очи и Ателстан видя веселите искрици в погледа му. — Лесно е да хванеш натясно един свещеник, а, братко?
— Така ли мислеше сър Томас?
— Не, напротив, беше бесен — намеси се лейди Изабела. — През цялото време, докато траеше тържеството, кроеше планове как да се измъкне от затрудненото положение в играта.
Ателстан кимна и се приближи до Кранстън, който се взираше в разбитата врата.
— Значи сър Томас се е бил заключил и залостил в стаята си, така ли? — промърмори коронерът.
— Точно така — отвърна Бъкингам.
Кранстън се наведе, за да разгледа вратата по-отблизо, след което кимна и се изправи.
— Къде е трупът?
Стъписана от грубостта на сър Джон, лейди Изабела с мъка преглътна. После сър Ричард поведе присъстващите към леглото и отметна тежкия балдахин. Завивките и чаршафите бяха махнати и покойният Спрингал лежеше върху голото легло, покрит с някакво парче кожа. Кранстън отдръпна импровизирания саван. Ателстан беше виждал множество мъжки и женски трупове, покрити с какви ли не ужасяващи рани, но въпреки това му се стори направо кошмарно да се взира в този мъж с полуотворени очи и зяпнала като на мъртва риба уста, проснат по нощница в собственото си легло. Приживе — със своята светлокестенява коса, лице с остри черти и воинска осанка — сър Томас явно беше имал доста приятен външен вид, но в смъртта изглеждаше направо гротескно.
11
Outre-mer (фр.) — отвъдморски. Название на териториите, завладени от кръстоносците при Първия кръстоносен поход. — Б.пр.