Кранстън подуши устата на мъртвеца и внимателно наклони назад безжизнената му глава. Ателстан заинтригувано се вгледа в моравите петна, които бяха избили по вдлъбнатите бузи на покойния търговец. Някой се беше опитал да затвори очите му, но не беше успял и вместо това беше поставил върху клепачите му по една монета. Едната от тях обаче се беше изтърколила и в момента сър Томас се взираше невиждащо в тавана. После Кранстън се обърна и — както винаги — направи знак на Ателстан да се приближи, за да огледа тялото отблизо. Монахът подозираше, че сър Джон тайничко се наслаждава, принуждавайки го да изследва труповете, и че колкото по-отвратителни бяха те, толкова по-доволен бе коронерът. И така, Ателстан повдигна нощницата на сър Томас и се зае да прегледа останалата част от тялото му, стараейки се да не обръща внимание на възклицанията зад гърба си. Когато погледна през рамо, той видя, че лейди Изабела върви към вратата, подкрепяна от сър Ричард, който я беше прегърнал през кръста. Бъкингам пък беше притворил очи и стоеше неподвижно, а двамата търговци изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да повърнат. В следващия момент Пеещата галерия начена своята песен и не след дълго в стаята влетя лейди Ерменгилда. Старицата стискаше черния си бастун в ръце, а лицето й беше покрито със ситни капчици пот.
— Това наистина ли е необходимо? — попита тя, гневно взирайки се в Кранстън.
— Да, мадам, необходимо е — излая в отговор коронерът, след което се обърна към секретаря си. — Готов ли си вече, братко?
Монахът огледа трупа от глава до пети, но не откри никакви следи от насилие. Ръцете на покойника бяха старателно измити, а ноктите му — идеално оформени. Тялото вече можеше да бъде предадено на балсаматорите, а после да бъде покрито със саван, положено в ковчег и опято от свещеник.
— Причината за смъртта е отравяне — потвърди Ателстан. — Няма следи от нападение или от каквото и да било друго насилие.
Монахът вдигна винената чаша и я подуши. Миризмата беше тежка и неприятна и бързо изпълни устата и ноздрите му. И така, той остави чашата и се наведе над лицето на мъртвеца, от чиито устни се носеше същият остър мирис.
— Беладона и арсеник, нали така? — попита Ателстан.
Бъкингам кимна.
— Смъртоносна комбинация — отбеляза монахът. — Единствената утеха е, че сър Томас вероятно е умрял няколко мига, след като е оставил чашата. Е, сър Джон, достатъчно ли видя?
Кранстън кимна, изпъна снага и отиде да седне в един стол, близо до масичката за шах. В следващия момент сър Ричард се върна в стаята.
— Открихте ли нещо ново, братко?
Ателстан поклати глава.
— Говоря от името на сър Джон. Може да започнете да подготвяте тялото за погребение, когато пожелаете — той се огледа наоколо. — В стаята не може да се влезе от друго място, нали?
— Не — отвърна сър Ричард. — Тъкмо затова сър Томас си я избра — той посочи към сандъците. — Брат ми държеше тук доста злато, както и някои важни документи.
— Вие претърсихте ли сандъците?
— Разбира се.
— И открихте ли нещо, което би могло да обясни странното поведение на Брамптън? Нещо, заради което си е заслужавало да прерови книжата на господаря си?
Сър Ричард поклати глава.
— Не. Имаше няколко документа, които свидетелстваха, че сър Томас е давал заеми на някои от влиятелните ни благородници и епископи, но нищо повече.
Ателстан огледа стаята, обръщайки специално внимание на майсторски резбованото легло с балдахин, украсено с виещи се змии и други символи. Спалнята на покойния сър Томас беше богато обзаведена, но едновременно с това в нея нямаше нищо прекалено. Монахът леко потропа по пода с обутия си в сандал крак, за да провери дали в него не е скрита някаква врата, но звукът, който долетя до слуха му, беше достатъчно плътен, че да не буди съмнение.
— Сър Томас имаше ли…
— Скривалище ли? — довърши въпроса сър Ричард. — Съмнявам се. Още повече че двамата с мастър Бъкингам прегледахме сметките на брат ми и установихме, че всичко е както трябва. Сър Томас беше много подреден човек.
— Е, сър Ричард, в такъв случай нямаме повече работа тук. А сега бих искал да видя трупа на Брамптън.
— Братко Ателстан — ухили се търговецът и кимна по посока на блажено спящия Кранстън, — в момента сър Джон явно не е в състояние да върши каквото и да било. При това положение не смятате ли, че е по-добре да отложим всичко за утре?